110 години от кончината на Пейо Яворов

Д нес се навършват 110 години от кончината на Пейо Яворов (1878-1914) - български поет символист и революционер, автор на произведения като „Молитва“, „Две хубави очи“, „На Лора“, биографичната книга „Гоце Делчев“ и др.

• Прекъсва образованието си заради липса на средства

Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 13 януари 1878 г. Учи в Пловдив, но поради липса на средства прекъсва образованието си. В периода 1893 – 1900 г. е пощенски служител в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (днес Поморие). От 1900 до 1901 г. е завеждащ ІV телеграфо-пощенски клон в София.

• Участва в четите на Гоце Делчев и Яне Сандански

През 1897 г. Пейо Яворов се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), докато работи в Сливен. През февруари 1902 г. заминава за Македония, за да участва в националноосвободителните борби на българите останали в границите на Османската империя. През януари 1903 г. става част от четата на Гоце Делчев, а след убийството му преминава в четата на Яне Сандански. През юли 1903 г. се връща в София и работи за в. „Илинден“.

От септември 1904 г. Пейо Яворов е библиотекар в Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), а от началото на 1905 г. е неин подуправител. През 1906– 1907 г. е командирован в Нанси, Франция, където се запознава отблизо с модерната френска поезия. 

През 1908 г. той е избран за дописен член на Задграничното представителство на ВМРО. От 1908 до 1913 г. е артистичен секретар (драматург) на Народния театър в София, където поставя няколко пиеси, сред които „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

• Остава полусляп след опит за самоубийство

През 1909 г. Яворов посещава Женева, Виена и Париж. През 1910 г. той е командирован в Париж, „за да изучава отблизо театралното дело“. По това време там умира неговата любима – Мина Тодорова (сестра на Петко Ю. Тодоров). През септември 1912 г., два месеца преди отново да замине с чета за Македония в помощ на Българската армия по време на Балканската война, Пейо Яворов се венчава за Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов). На 29 ноември 1913 г. Лора се самоубива. След това и той прави опит да сложи край на живота си, прострелва се и остава полусляп. Обвинен в убийството на съпругата си, оскърбен и изтерзан от съдебните разследвания Пейо Яворов се застрелва и умира на 29 октомври 1914 г.

На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо К. Яворов.https://t.co/VSYV9s7z4K

— News Agency BGNES (@BGNES) October 29, 2024

• Родоначалник на символизма в българската литература

Яворов е един от най-големите майстори на българския стих. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред!…“, (в. „Глас македонский“, 17 август 1895 г.). За пръв път поетът се подписва с псевдоним П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков, под стихотворението „Свърнах стадо, либе Радо...“ (сп. „Мисъл“, 1899). Той пише изпълнена с драматизъм и психологична дълбочина социална поезия – стихотворенията „На нивата“, „Градушка“, „Арменци“ (1900) и др.

Яворов е родоначалник на символизма в българската литература. Той утвърждава философската проблематика, темата за отчуждението на индивида, за смъртта – сборниците „Безсъници“ (1907), „Подир сенките на облаците“ (1910). Създава любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха – стихотворенията „Калиопа“, „Обичам те“, „Пръстен с опал“, „Молитва“, „Две хубави очи“, „Вълшебница“, „На Лора“ и др. До 1909 г. Яворов се изявява предимно като автор на социална, романтическа, декадентска, символистична лирика. 

• Негови произведение са преведени на 25 езика

През 1910 г. е убеден, че драмата е най-адекватният жанр, който би могъл пълноценно да изрази вътрешния му свят. В мемоарните му творби и публицистика се проявява творчеството му, тясно свързано с Македоно-одринското революционно движение, което е и безценно за историографията. Той е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). Автор е и на мемоарите „Хайдушки копнения“ (1908), разказващи за премеждията на четниците в Македония.

Редактор е в издания, свързани с ВМРО, сред които в. „Дело“, легален печатен орган на организацията (1901-1902), нелегалния „Свобода или смърт“, „Илинден“ и „Автономия“. Автор е и на литературна критика и преводи. Негови произведения са преведени на 25 езика.

Заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров създава литературния кръг „Мисъл“, сформиран около сп. „Мисъл“ (1892-1907). Мисията на идейния кръг е да отвори българската литература към европейското културно пространство.

• Признание

В памет на Пейо Яворов са издигнати множество паметници в цялата страна, обособени са музеи в Чирпан и София, както и различни културни прояви на негово име. Ежегодно в родния град на Яворов - Чирпан, от 1968 г. до сега се провеждат т.нар. „Яворови януарски дни“, посветени на рождението на поета (13 януари 1878).

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase