Д нес, 30 януари, се навършват десет години от смъртта на д-р Желю Желев – първия демократично избран президент на България.
В негова памет от 14:30 ч. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ ще бъде отслужена панихида.
„Българският народ ме удостои с честта да ме избере за президент на Република България. В хилядолетната история на страната аз бях първият държавен глава, който застана начело не чрез наследяване на властта по династичен път, не чрез заговор или преврат, не чрез кръвопролитие или чужда намеса, а чрез свободната воля на българския народ, изразена в преки, свободни и демократични избори“, пише д-р Желев.
Роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, близо до Шумен, той завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още през 1964 г. критикува марксизма-ленинизма в своята кандидатска дисертация. Това води до уволнението му от университета и принудителното му напускане на София. По-късно се завръща и публикува книгата „Фашизмът“, която предизвиква нови репресии.
През 1988 г. Желев става инициатор за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Клубът се противопоставя на Възродителния процес, което води до преследване на неговите членове, а самият Желев е арестуван през май 1989 г.
Закуската с Франсоа Митеран
На 19 януари 1989 г. Желев участва в известната среща с френския президент Франсоа Митеран в София заедно с други интелектуалци и дисиденти. Поканените гости са философът Николай Василев, писателят-сатирик Радой Ралин, журналистът Копринка Червенкова, физикът академик Алексей Шелудко, поетесата Блага Димитрова, впоследствие втори вицепрезидент на България, журналистт Стефан Продев и др.
Януари 1989 г. президентът Митеран идва на държавно посещение в София. В този момент режимът на Тодор Живков изпада във все по-сериозна криза заради провеждания Възродителен процес и заради охладняването на отношението на Михаил Горбачов към Живков, който не следва курса на перестройка. Наред с това дълговете на България към западни банки стават все по-големи. Тези обстоятелства правят посещението на Митеран особено важно за режима.
Франция изисква да присъстват дванедест български интелектуалци на срещата, а поканените са главно български дисиденти. Срещата се състои във френското посолство.
Въпреки че българските медии премълчават за „закуската“ и тя е отразена единствено от западните радиостанции, събитието има значимо влияние върху развитието на българското дисидентско движение и формирането на бъдещите демократични политически сили. Среща на такова високо ниво изпраща ясен сигнал както към самите дисиденти, така и към режима на Тодор Живков, че международната общност ги разпознава и приема като легитимни представители на България на световната сцена.
След падането на Тодор Живков става един от организаторите на първия опозиционен митинг на 18 ноември 1989 г. в София.
Желю Желев е съосновател и първи председател на Съюза на демократичните сили (СДС). Ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (1990 г.), където се договарят основите на политическия преход. През август 1990 г. е избран за президент от VII Велико народно събрание, а през 1992 г. става първият президент, избран с пряк вот.
Политическата му кариера обаче преминава през сериозни сътресения. През 1992 г. с пресконференцията в резиденция „Бояна“, известна като „Боянските ливади“, Желев открито критикува правителството на СДС, което води до конфликт с партията. Разривът се задълбочава, а в крайна сметка той не получава втори президентски мандат. На изборите през 1996 г. губи от Петър Стоянов и напуска активната българска политика.
През 2001 г. основава Балканския политически клуб, посветен на сътрудничеството в региона.
Посещението на папа Йоан Павел II
Многобройните разследвания и публикации години наред не разкриват достоверни доказателства за истината за заговора срещу папа Йоан Павел Втори.
Остана обаче най-основателното съмнение - че съветското ръководство, начело с Л. Брежнев и Ю. Андропов е имало интерес да премахне папата заради огромното му влияние върху антикомунистическите настроения в Полша. Името на България се оказа замесено в аферата може би заради тесните връзки на комунистическия режим и неговите спецслужби с трафика на наркотици и оръжие, както и заради връзките му с леви и десни турски екстремисти в този контрабанден бизнес.
На 7 декември 1995 г. по време на аудиенция на президента Желю Желев, папа Йоан Павел Втори за първи път заяви, че България няма вина за престъплението, извършено от Агджа.
На въпрос на президента Желев:"Вярвате ли, че българският народ може да има нещо общо с атентата срещу Вас?", папата отговори: "Намеквате за т.нар. българска следа? Вината е винаги лична. Тази следа трябва да бъде изтрита. И надявам се по този въпрос да говорим, когато пристигна в България."
В интервю от 9 октомври 1996 г. в италианския вестник "Кориере дела сера" Агджа заяви, че на 13 май 1981 г. е стрелял срещу папата по свое решение, а агенти на италианските тайни служби са му внушили версията за т.нар. "българска следа".
Пред журналиста Марко Незе, Агджа декларира: "Българската следа" е измислица на тайните служби. Сега, когато папата страда в болницата, мога да го кажа - всичко беше една машинация."
По искане от юли 1997 г. на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев и на министъра на външните работи Надежда Михайлова към германските тайни служби по повод публикации в германската преса за разкрития на Щази за "българска следа" в атентата срещу папата, през септември 1997 г. в МВР беше получена папка с копия на кореспонденции между Щази и бившата Държавна сигурност. Там не се съдържат факти за "българската следа".
Посещението на папа Йоан Павел II в България през май 2002 г. напълно оневинява българите Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, които Али Агджа бе набедил за съучастници в покушението.
Думите, които папата изрича пред президента Георги Първанов:
"Никога не съм вярвал в така наречената „българска следа“ в опита за покушение срещу мен. Това беше една инсинуация и несправедливост."
Желю Желев остава в историята като символ на прехода към демокрация и една от най-значимите фигури на съвременна България.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!