За какво можем да мечтаем на 90 (видео)

Т ой е автор на около 1000 телевизионни филма, театрални постановки, новели, художествени и музикални програми, рубрики, пътеписи, документални и художествени филми, сериали. Има 70-годишна кариера като журналист. Половин век е посветил на БНТ, където прави едно от най-популярните предавания “Минаха години” с водещ Драган Тенев.

Неговите документални спортни новели от 1956 г. са ценно свидетелство, което представя

първите години на националния отбор по футбол

с легендарните Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, баскетболния отбор на България с Ваня Войнова и Цветко Бърчовски, европейските футболни шампиони, колоездачната обиколка на София с Ненчо Христов и Боян Коцев, първата победа на златен медал за страната от Димитър Добрев, бореца Боян Радев, както и волейболистите Борис Гюберов и Васил Симов.

Най-известен е обаче с

филмите по романите на Богомил Райнов -

"Бразилска мелодия", "Един наивник на средна възраст", "Тайфуни с нежни имена"... Негов плод са също „Признавам всичко“(1987), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980), „Юмруци в пръстта“ (1980), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Синята безпределност“(1976).

Всичко това е част от биографията на Милен Гетов - журналист, режисьор и сценарист, който продължава да има мечти. Той обаче е стъпил здраво на земята мъж, който от достолепието на своите 90 години е истински извор на любов към това, което правиш и доказателство за смисъла да сме тук и да ни има.

Наистина много неща съм направил като журналист и кинематографист., но имам чувството, че

много филми не съм направил

споделя юбилярят пред Vesti,bg.

Не съм направил филм за участието на България в последната фаза на войната - един дискусионен въпрос, свързан с морална оценка за патриотизма на българина, добавя Гетов.

Казва, че много е искал да направи и една трилогия по романа "Поручик Бенц", и все още има надежда това да се случи с подкрепа от страна Германия и с помощта на дъщеря му, която е завършила режисура.

Въобще, имам чувството, че

историческите събития липсват в българското кино

коментира Гетов. За разлика от първото кино, което е много социално, след това навлизаме в един етап на битовизма - той започна да се шири и да убива творческия талант на българина.

И веднага уточнява: „Не става въпрос за соца като система, нито за капитализма – не! Но ние бяхме разглезени в социализма с държавните субсидии, и когато трябваше сами да се оправяме, просто нямаше как...“

На въпрос дали е имал пречки по пътя си, Милен Гетов отговаря философски: „Нещата са глобални за мен, не са персонални“.