У сука се пътят, премина Балкана и спря до притихналото под тънка мъгла село. Много истории са разказвани за Жеравна, много легенди са тръгвали от тези места, затова и днес често можеш да чуеш местните да казват, „на мен така са ми разказвали и аз така го предавам“.
Желязото се кове, докато е горещо
„Не съм учил при майстор, всичко, което знам ми е „дадено“ и един ден просто се отключи“, седемдесетгодишният Иван Чечев разказва с много любов за занаята и с още толкова болка за добрите времена.
„Аз съм тракторист по професия. От дете съм край машините, израснал съм с мириса на машинно масло и шума на трактора, като пораснах завърших и такова училище. Оттогава като съм се качил на трактора, до 57 годишен все с него. Всеки ден, година след година, ремонтирах го, поддържах го, това беше моя живот. В двора, където оставях трактора имаше железарска работилница, вечер като се прибирам от работа, слизам от машината и право при железаря. Въртя се покрай него гледам как пали огъня, как върти чука, как „подчинява“ метала. Помагах му, когато поиска. Усещах, че и аз мога да опитам, трябваше да мине време, за да се случи.“
Песента на метала
„Веднага като се пенсионирах си направих малка работилница в двора на къщата. Подредих я, всичко в нея сам съм си изработил - машините, инструментите, пещта. Така започнах, малко по-малко, каквото съм научил от гледане покрай старите майстори, а другото разбирах след много опити и грешки.
Навремето в Жеравна имаше един майстор-ковач бай Йордан, най-добрия ковач в цялата околия. На всички разказвам, че портата на моята къща е негово дело и още като я погледнеш виждаш майсторската изработка. Бай Йордан като разбра, че имам желание да упражнявам занаята ме извика и ми показа всички тънкостите, които той знаеше. Научи ме как по цвета да познавам готово ли е желязото, как по-звука на метала да се водя. Сам измислям моделите на бравите, на вратите, на чукчетата, на обковите и на пироните. Затварям се в работилницата и от сутрин до здрач кова, развалям, пак отначало. Колко врати са минали през ръцете ми, колко хора съм зарадвал и колко домове съм украсил”.
Пълният текст на „Среднощни разговори с огъня”
20 години любов: Честита годишнина, семейство Тръмп" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!