Кой решава дали Пол да бъде тя или той (видео)

Ж ена по документи, мъж по душа, сърце и самосъзнание. А всъщност роден като интерсекс. Един човек, който намира кураж да говори открито за себе си, за травмите от детството си, за тежките хирургически процедури, за подигравките, обидите и втренчените погледи, които са го следвали.

Според световната статистика 1:1500 деца се диагностицира като интерсекс при раждането, а 1:200 на по-късен етап. Но обществото ни не знае или най-често си затваря очите за такива хора.

Срещнахме се с Пол Найденов – един от хората, които попадат в тази статистика.

Пол е роден с интерсекс състояние. Терминът, който лекарите използват, е DSD (disorder of sex development  нарушение в половото развитие). Това не е заболяване, или поне не във всички случаи. И не е животозастрашаващо.

Малко след раждането на Пол лекари виждат, че нещо не е наред. Според тях детето прилича повече на момиче и решават „да го направят момиче“ с хирургически корекции. И никой не казва на родителите му, че „малките корекции“ водят след себе си тежки операции години наред. Никой не ги информира, че Пол никога няма да може да има собствени деца и че ще трябва да пие хормони до края на живота си.

В повечето случаи децата, родени с интерсекс състояние, са като „празна дъска“, върху която лекарите могат да творят, разказва Пол.

Родителите и медиците решават дали такова дете да бъде „преправено“ на момиче или на момче. И това става много преди самото дете да е осъзнало какво е всъщност. „Най-покъртителното е, че никой не те пита какъв си и как се чувстваш“, споделя Пол.

При интерсекс децата започват „леки“ урологични „корекции“, кастрация, вагино и фалопластика, хормонални интервенции. Всички те са с „нормализираща“ цел.

„Обществото не може да приеме, че може да има категории извън „мъж“ и „жена“, въпреки липсата на дефиниция за тези понятия“, разказва Пол. Той се е срещал с над 20 интерсекс хора в България. Заради стигмата обаче все още е единственият, който има куража да излезе от анонимност.

Обяснението на медиците за тежките интервенции е, че ако половите органи не са „правилните“, детето няма да може да се социализира.
„И никой не си дава сметка за психическата и емоционална травма, която се причинява на децата. Родителите ми не бяха наясно, че тези интервенции няма да ми осигурят „нормален“ живот. Че освен психическата травма, резултатът няма да доведе до пълноценен живот, а ще ми се наложи до края на живота да съм на медикаменти“, разказва своя опит Пол.

Обикновено лекари твърдят, че ако не бъде направена операцията, децата няма да имат друг избор, освен да се идентифицират като част от ЛГБТ (Лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора). А това в България със сигурност може да стресне почти всеки родител, който в паниката си е готов да направи всичко, за да осигури доброто здраве и бъдеще на детето си. И така да направи грешка за цял живот.

Пол не помни почти нищо за болниците и процедурите, през които е преминал. Повечето интерсекс хора страдат от посттравматичен стрес.

„Спомням си само, че едни мили чичковци и лелички водеха студенти, които ме опипваха. Чувствах се омърсен. Чувствах се като опитно зайче. Когато от най-ранна детска възраст си дресиран да понасяш като нормално това, което ти се случва, ти не си даваш сметка колко абсурдно е то“, споделя Пол.

Той решава да събере всички медицински документи от болницата за манипулациите, които са му правени. От медицинското заведение му обясняват, че са били унищожени от наводнение.

„Повечето интерсекс хора, включително и извън България, не могат да вземат документите си от болниците – те изчезват или се унищожават. Това за мен говори, че дори самите медици не се чувстват достатъчно добре с това, което правят“, разкрива Пол.

Днес в документите му пише, че е жена. Единственият официален път за смяната им е съдебният. И той завежда дело, което губи на първа инстанция в Софийския районен съд. Решението на магистратите идва със закъснение от 3 месеца.

„На съда не му беше станало ясно какви са разликите между транс и интерсекс, въпреки че беше уточнено от експерти. А абсурден момент беше изискването за провеждане на операция за смяна на пола като основание за смяна на документите.

Повече не желая и няма да се подлагам на абсолютно никакви интервенции. Такива операции не бива да бъдат изисквани и при транс хора, защото водещият фактор за вземане на съдебно решение за промяна в гражданския пол трябва да е личното самоопределяне на човека, а не какви полови органи има“, разказва Пол.

Той не се притеснява да стигне до Страсбург, ако българските магистрати откажат да сменят документите му. Пол вече обмисля, като следваща стъпка, да заведе дело за неутрален пол. Решил е и да подаде жалба срещу българския съд в Комисията за защита от дискриминация.

Пол държи да смени документите, защото те не отговарят по никакъв начин на социалната му роля. „В съвсем банални ситуации ми се налага да се легитимирам и започват да ме гледат странно – изключително досадна и унизителна ситуация“, споделя Пол Найденов.

Случвало му се е, за да го унижат, хората да му напомнят, че в документите си е от женски пол.
„Толерантността на обществото ни в повечето случаи се изразява в говорене зад гърба. Това, че съм интерсекс, означава, че биологично съм различен. А това не е въпрос на избор, въпреки че някои избори са ги взели без съгласието ми или въпреки него“, споделя Пол.

Той разказва, че е избягал от родния си град, защото там го познават с женското му име, макар че е бил „най-големият бандит в квартала си“. Когато ходи там с децата и с партньорката си, в началото му се е случвало да се обръщат към него с женското му име. Но в последствие това се е променило. „Дори чисто логически е трудно да се обръщаш към нечий баща така” спомня си Пол.

Найденов е един от основателите на OII Europe (Organization Intersex International in Europe – Европейският клон на международната организация на интерсекс хора). С голям международен екип от интерсекс хора работи от години, за да успее да добави буквата И към ЛГБТ. „Основното нещо, което ни свързва с ЛГБТ, е това, че нормите и стереотипите не приемат да бъдем себе си“, разказва Пол Найденов.

В Германия е приет т.нар. „трети пол“ с цел да не позволява „нормализирането“ на интерсекс децата и да остави възможност на тях и на родителите им да вземат осъзнато и информирано решение.

„Във Франция мой приятел спечели дело за неутрален пол. Адвокатката му е българка“, добавя Пол.

В Австралия официално има неутрален пол. Малта е първата страна, в която медицинските експерименти с интерсекс деца са забранени със закон. В редица други държави скоро се очакват аналогични закони.

Според Пол Найденов „в България здравното министерство все още продължава да финансира откровени експерименти с деца, които са споменати в доклада на Комисията срещу мъчения и изтезания към ООН“.