Антоанета Найденова е кариерен консултант. Завършва Международни икономически отношение в УНСС и в момента е Ръководител фронтофис в ЗЕАД "ЦКБ живот" АД. Преди две години тя и съпругът й осиновяват две деца от Дома за социални грижи в Дрен.
Всичко започва, когато Антоанета Найденова и съпругът й решават, че нямат време за губене и правят голямата крачка – започват процедура по осиновяване на дете. Процедурата се задвижва бързо и след няколко месеца Тони, както ще я наричаме нататък в текста, и партньорът й са мама и татко на две хлапета– брат и сестра. Децата са сравнително големи – към момента на 10 и 6 години. Когато влизат в дома на Тони са на осем и четири.
Точно две години по-късно тя решава, че адаптационният период за нея, партньора и децата й е приключил и те са едно щастливо семейство. Затова впряга енергията, която има, в помощ за останалите „малки хора“ от дома в Дрен.
Без да се колебае, Тони търси директорката на дома за лишени от родителски грижи деца и „започва експеримент“ с по-големите хлапета. Веднъж седмично тя отива до Дрен и… готви с тях.
Живият живот: от кухнята до приятелството
„Отивам с една рецепта и с продукти“, разказва Тони. Целите, които тя си поставя, за някого могат да изглеждат скромни, малки крачки, но всъщност са квантови подскоци.
„Тези хора трябва да придобият компетентност да живеят сами, ако щете, трябва да се научат да си приготвят една закуска. Или да ползват нож“, разяснява идеята си тя. И отново натъртва: „да, да се научат да ползват нож – не знаят как става“. „Децата до 7-годишна възраст дори не ползват вилица, не се хранят с прибори, за да не се наранят“, обяснява технологията на оцеляването в социално заведение Антоанета.
По-късно разбирам, че Тони не само не гледа на децата без родители като на „клетници с окаяна съдба“, а и вижда в тях равнопоставени хора. „Те харесват това отношение. А и не виждам защо да има друго“, смята тя.
Вдъхновението за този проект, който скромно нарича „експеримент“ идва от съвет за нейните собствени деца.
„Препоръчаха ми за сближаване с новите членове на семейството да се ползва работата в кухнята. Това създава връзка с хлапетата и отношение към приготвяне на храната. А знаете – в кухнята има уют“, усмихва се Тони.
Освен добиването на социални и битови умения, с които обитателите на дома се подготвят за „живия живот“ извън стените на социалното заведение в Дрен, Антоанета си е поставила една голяма цел – да бъде приятел с децата. Затова всяка седмица, с някаква проста рецепта Антоанета отива при своите приятели, да сготвят и да си побъбрят.
Децата се отпускат, разказват какво им се е случило, а Тони не е техен ментор – напротив, тя изисква равнопоставени отношения. Именно затова, на свой ред им разказва случки от делника си. „Споделяме помежду си. Правим всичко, каквото се прави с близък приятел на гости“, обобщава тя.
За да им създаде усещане за „широка общност“, всеки път Тони води друг свой близък. „Не ходя сама, аз присъствам постоянно, но така чрез мен те се запознават с още и още хора“. „Общо взето хората, които са идвали с мен, искат пак“, усмихва се Антоанета.
Въпреки, че проектът й е насочен към по-отрасналите обитатели на дома в Дрен, след приготвянето на храната и приятелското бъбрене, по-големите деца сервират и всички си хапват. Защото всички – и малките, и големите имат нужда от тези приятелски срещи.
„Предстои оформянето на цялостно меню. Нещо като програма – приготвяне на закуски, после на обяди и накрая на вечерни ястия. За да знаят кои храни за какво са подходящи“, описва Антоанета.
Средствата, с които Тони купува продуктите за готварските си гостувания в Дрен са лични и дарения от нейни приятели. Тя обаче намира и начин, с който да „вкара“ самите деца в набирането на тези пари. Което също е образователно и кара децата да усвояват нови умения.
Да си изкараш парите сам или акция „Мартеница“
„Така в началото на февруари т.г. ми дойде една идея – да направим мартенички, които да продадем и спечелените пари да ползваме за няколко готварски седмици“, казва Антоанета и се усмихва.
„Това са деца като всички други. И те самите трябват да растат с тази идея. Затова няма нищо лошо, даже напротив трябва да знаят, че парите се печелят“, обяснява Тони как е стигнала до идеята за мартениците.
Без да знае дали хлапетата могат да правят мартеници, как ще се случи цялата организация по новата акция, но заредена с надеждата, че инициативата ще осигури финансово срещите им за няколко месеца напред, Тони се обажда на свой приятел във фирмата JobTiger за съдействие. Резултатът не закъснява - всички работещи там искат мартенички, изработени от обитателите на дома в Дрен.
Още по-голямото предизвикателство е, че самата Тони не знае как се оплитат червените и белите конци. Въпреки всичко заедно се справят. Дори накрая оформят и каталог на фолклорните произведения, нищо че няма две еднакви мартеници.
Равносметката е около 700 лева печалба. Но докато се стигне до нея, Тони има нова идея. „Няма смисъл да се пратят едни оплетени конци и някой да ни даде пари. Децата трябваше да дойдат, да представят труда си и сами да го продадат“, казва тя. Затова се обръща към свой приятел, треньор по Сей-тай. Той предоставя гимнастическия си салон за организацията на базар.
След мартенския проект веднага идва нова идея. „Две какички-художнички ни направиха няколко кошнички за Великденски яйца“, смее се Антоанета, обяснявайки следващата стъпка от социализиране на децата. „Те трябва да направят още декорация, да видят как се оформя украсата, за да си я направят и те самите“, казва тя.
Малките проекти не разсейват Антоанета Найденова от голямата й цел – създаването на преходен дом в София, който да поема по-големите деца и да им помага да си стъпят на краката.
„Те трябва да получат професионално и житейско ориентиране. Затова и на Запад политиката е такава, а у нас скоро трябва да бъдат затворени социалните домове и да се изградят жилища от защитен тип“, обяснява Тони.
И накрая допълва: „Онова, което уча моите деца и новите ми приятели от с. Дрен е, че всичко в живота е въпрос на избор и подходящо поведение”. Учи ги и на приятелство.
Впрочем, Тони рядко използва думата „деца“ за обитателите на Дрен. Те наистина са нейни приятели.
През последните две години в рубриката Благодетелство със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ) ви представихме големи български дарители от Възраждането и началото на ХХ век.
Сега, отново благодарение на Българския дарителски форум, Ви представяме съвременни български дарители - хора, които не пестят усилия, време, средства, за да работят за определена кауза, за възраждане на дарителството и за развитието на гражданското общество.
Поредицата е вдъхновена от американската платформа Bolder giving и е съвместен проект с организации от Румъния, Турция и Сърбия, който цели да разказва вдъхновяващи истории за съвременното дарителство в региона на Балканите. (пълен текст на статията)
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
