Дърводелецът, който иска да промени света

А ко той беше Джепето, Пинокио щеше да бъде щастлив, мръсен и щеше да се занимава с дърво. А ако имаше възможността да промени света за децата, щеше да създаде дърводелска работилница, в която да ги учи на занаят и трудолюбие.

Точно това е идеята, с която Иван Благоев попада сред финалистите в социалната инициатива Game changers – Промяната. Тя има за цел да подобри живота на децата, като открива и подпомага мотивирани социални предприемачи да осъществят своите идеи на практика. А Иван е именно един от тези хора – уверен, че трябва да помага на другите и да дава занаят в ръцете им.

От къде се ражда любовта към дървото? Как изглежда съвременният занаятчия и има ли място дърводелството в съвременния свят на високи технологии? Отговаря Иван Благоев от Пловдив. А ако искате да подкрепите неговата идея, може да го направите до 9 ноември на сайта на инициативата.

- Кой е Иван Благоев?

- Завършил съм актьорство за драматичен театър. Имам си хоби, което се превърна в страст, и се надявам това да е бъдещата ми професия, а именно – дърводелството.

- Откъде идва интересът към дърводелството и от колко време се занимаваш с това?

- От малък имам интерес към дърводелството. Като дете чаках с нетърпение кварталния дърводелец да ми направи меч, пушка или пистолет. Може да се каже, че тези моменти на очакване са безценни. За мен това беше най-тайнственият и труден занаят (такъв си остава и до днес), но реших да се гмурна в този необятен свят и със сигурност скоро няма да изляза от него. Занимавам се с дърводелство от година.

- Каква беше първата играчка, която направи с ръцете си, и теб самият кой те научи?

- Първата ми играчка беше количка, или по точно количката, която никога не съм имал. Беше тип гангстерска, със спойлери и фарове. И сега правя такива и ми доставят невероятно забавление. Мен ме е учил собственият ми характер. Искам и знам, че мога!

- С какво твоята работилница ще бъде различна?

- Определено такава работилница няма. Всяко едно нещо, което е направено с любов, желание и истински намерения, е уникално и заслужава поздравления.

- На какво искаш да научиш децата, които ще ходят в нея?

- Искам да науча децата да творят, да създам творци от тях. Независимо към какво ще се насочат, било то дърводелство, или абсолютно различна материя, ако те създават нещо красиво и са щастливи, то това за мен е най-прекрасното нещо.

- Какво означава да вдъхнеш живот на дървения материал?

- Да вдъхнеш живот на дървото, или на каквото и да е, според мен означава да е твоето истинско вдъхновение – тогава нещата оживяват. Дърводелството е един от най-древните занаяти, всеки, докоснал се до занаят, знае, че той е един необятен и невероятен свят. Не бих могъл да кажа как облагородява, но определено знам, че променя човека. Мен дървото ме успокоява.

- В днешния свят на високи технологии защо вярваш, че трябва да се върнем назад към българските традиции и занаяти?

- Защото аз не искам да дялкам с длето някакъв си таблет и всичко, което ме заобикаля, да издава странни звуци и да свети с диодни лампи. Това е тъжно и скучно. Искам мекота и топлина. Това го има само в натуралните материали и в произведенията, направени на ръка, направени с любов, а не на конвейер! Ние имаме традиции и занаяти, изгубим ли корените си, губим себе си. Не мога да се чувствам бездомен в собствената си държава. Технологиите помагат на моменти, но те са само за определени  нужди, а не начин на живот.

- А как изглежда съвременният занаятчия?

- Кисел и претенциозен. Когато като дете, гледах старите занаятчии и им се възхищавах. Мислех си, че това са хората с най-широките души. Прекарвах всяко лято във Велинград, а там дърводелци имаше на всеки ъгъл.

- Каква беше детската ти мечта?

- Да стана космонавт. 

- Любимата ти детска играчка беше..?

- Кораб от кора на дърво, който направихме с баща ми.

- Най-важният урок, който един учител може да предаде на ученика си?

- Да не се отказва, а да гледа напред и че всеки един неуспех те доближава с още една крачка към успеха.