Дванайсет нишки традиция

„Занимавам се с гайтанджийство повече от 30 години“, разказва Стефан Аршинев. „Машините са купени от Етъра, Габрово. Първите години работехме надомна работа, после като направиха работилницата в етнографския комплекс ги преместихме тук. Сега по цял ден плета гайтани и разказвам историята на моя занаят. А личната ми история, тя е от 12 нишки, колкото са в един гайтан. С всяка втъкавам и тъга по отиващия си занаят, и радостта от работата. Така минават дните, колкото са ми отредени, все е добре.“

Възрастният златоградчанин се намести между гайтанджийските чарковe, скръсти ръце и се пренесе в миналото.

„Гайтанджийството е донесено от габровци през XIX век. Пътували из Европа, били в Брашов, отишли във Виена, видели техните копринени гайтани, решили и в България да започнат да изработват. Проявили типичната габровската находчивост и

вместо да купуват скъпите за онова време машини, започнали да влизат в работилницитe на тамошните майстори и да искат чарк по чарк 

с уговорката, че техните били повредени. Носили ги от Виена и ги сглобявали в Габрово. Първият гайтанджийски чарк у нас е донесен от майстор Станимир, родоначалник на габровския род Станимирови. Пренесъл дребните части цели, а по-големите - на шаблон от оризова хартия.

Гайтанджийството е тясно свързано с абаджийството и терзийството. В началото се развива в затворен кръг на домашните занаяти, основно жените предели вълната и правели гайтаните на ръка. Изработвали гайтана от вълна. И до днес така е останало, хубав гайтан се прави от вълна. С усуканите вълнени конци обточвали носии, терлици, връхни дрехи, по често мъжките.“

Началото на механичното плетене на гайтан у нас е през първите десетилетия на XIX век,

с донесените виенски чаркове. По-късно много габровски ковачи преустройват работилниците си за производство на чаркове, които продават в гайтанджийските центрове – Карлово, Калофер, Сопот, Златоград. Задвижвани с водна сила в миналото, днес чарковете са електрически. Но това е единственото нововъведение в този занаят през последните два века.

Машината в работилницата на майстор Стефан е с 12 шпули, затова и гайтана, който прави е от 12 нишки. Броят на нишките може да е от 8 до 22. За два часа в малката му работилница се изработват 60 метра гайтан. От 100 килограма прежда, стават 100 килограма гайтани, а един килограм е от 300 метра гайтани.

Хубавият гайтан трябва да е нито много стегнат, нито хлабав, за да може да се шие върху вълнения плат. Машината трябва да се движи с определена скорост, а това е въпрос на навик и умение.

„След като гайтаните са изплетени, започва същинския майсторлък“,

уточнява Стефан Аршинев. „Най-напред се пърли гайтана, за да стане гладък, без власинки. После белия гайтан (такъв е цветът на вълната) се боядисва – в медни казани се варят различни бои. Най-често се боядисват в черно, но могат да са жълти и червени. Изпират се и се оставят да съхнат. Когато накича стената на работилницата с току-що боядисан гайтан, грейва красива дъга от вълнени нишки. За мен това е отплата за работата, цветовете от планината в гайтани. Вече готовата продукция отива в работилницата на терзиите, за да се подредят гайтаните върху дрехите.“

Пълният текст „Дванайсет нишки традиция“, четете на: http://eleonoragadjeva.com/authors-book-page/more-articles-list/dvanajset-nishki-tradiciq/2/