"Защо все още има криза в Гърция, а няма криза в България", обяснява директорът на анализаторския център Брьогел Гунтрам Волф в днешна статия на в."Файненшъл таймс".
По думите му сравнението между двете страни преди кризата е съвсем уместно, тъй като България натрупа по-голям дефицит по текущата сметка от Гърция. Освен това валутният борд в България обвързва страната с еврото почти толкова здраво, колкото действителен член на еврозоната.
България има външен дефицит предимно от частно финансиране, за разлика от гръцките държавни заеми. Това обаче не може да обясни разликата: Ирландия и Испания също бяха повалени от прекалено голямо частно кредитиране.
Отговорът е, че България се финансираше чрез преки (капиталови) инвестиции, а не чрез дълг, се посочва в статията "Безплатен обяд: Да разберем Гърция".
Волф подчертава, че е по-вероятно потоците от преки чуждестранни инвестиции да доведат до продуктивни инвестиции, отколкото правителствените заеми.
Според автора на статията Мартин Стандбу преките чуждестранни инвестиции са много по-полезни при криза на платежния баланс. Когато чуждестранните инвеститори избягат, дълговете все пак трябва да бъдат покрити, което ще се отрази на икономиката. Капиталът, от друга страна, не може да бъде взет обратно. Ако е бил изгубен, просто се отписва: рискът е за инвеститора. Един спад на българските нетни международни дългове предполага, че се е случило точно това, се посочва в статията.
