О борудването на тяхната армия и стратегията им са „остарели“. Бомбите и ракетите за техните ВВС „са по-скоро глупави, отколкото умни“. Флотът им е „повече ръждясал, отколкото готов за битка“. От десетилетия това беше изпълненото със снизходителност мнение на за руските им колеги.
Това, което западните сили видяха в Сирия и Украйна, ги шокира. Руските военни самолети извършват повече бойни полети за един ден в Сирия, отколкото водената от САЩ коалиция прави за един месец. Руският флот изстреля балистични ракети от Каспийско море на 1400 км. и съхранява снабдителните канали до Сирия. Противовъздушната отбрана, инсталирана от руснаците в Сирия и източната част на Украйна, ще направят изключително опасно за Запада да извършва удари срещу режима на Асад или украинската сепаратисти.
Генерал Бен Ходжис, командващ американската армия в Европа, описа напредъка на руснаците в електронната война в Сирия и Украйна - област, в която те бяха оценявани за изостанали - като „измиване на очите“.
Командващият операциите на американските ВВС в Европа и Африка ген. Франк Горенк даде гласност, че Москва се разполага зенитни системи на полуостров Крим, анексиран от Кремъл миналата година, и в Калининград, анклавът между Литва и Полша.
С тази стъпка, казва той, ще стане „много, много трудно“ за самолети на НАТО да получат достъп до различни райони, включително до части от Полша.
Не само натовските страни гледат със загриженост към руснаците. Израел също вижда струпването на руско въоръжение край северната си граница със Сирия и се чуди как ще свърши всичко това.
Техният страх е, че вече стигнало до Близкия изток съвременното оборудване ще се окаже в Иран, на който се гледа като на заплаха за съществуването на еврейската държава, или в други арабски страни, като по този начин бъде отнето въздушното превъзходство на Израел над неговите съседи.
Военната мощ е в основата на стратегическите триумфи на президента Владимир Путин. Неговата интервенция в Сирия промени условията в играта и това, което се случва там сега се намира, до голяма степен, в неговите ръце.
Конфликтът в Украйна е полузамръзнал, по неговите условия. Руснаците се съюзяват с кюрдите, независимо от турския гняв, провокиран от това. И което е много важно, сега те се завръщат в Египет до степен, която не е виждана в продължение на 44 години, откакто бяха изгонени от президента Ануар Садат.
Един от най-високопоставените анализатори на израелското военно разузнаване каза пред „Индипендънт“ в Тел Авив миналата седмица, че „всеки, който иска да направи нещо в Близкия изток, трябва да бие път до Москва.“
Путин посочи значението на това Западът да види „за първи път, че такива оръжия съществуват, че те са с високо качество, и че имаме добре обучени хора, които могат да ги използват ефективно. Сега те също виждат, че Русия е готова да ги използва, ако това е в интерес на нашата страна и нашия народ.”
В Сирия руснаците извършват най-много въздушни удари на ден - до 96 или толкова, колкото водената от САЩ коалиция е извършила за един месец. Това е в ярък контраст, отбелязват западните военни стратези, в сравнение с това колко бързо НАТО започна да се чувства под напрежение, когато бомбардираше Либия и Косово.
Една от причините за оскъдица на бойните полети на коалицията е в това, че сунитските държави от коалицията извършват други мисии, тъй като са концентрирани върху атаките срещу подкрепяните от Иран бунтовници хуси в Йемен. В същото време операциите на Турция по-скоро са насочени срещу кюрдите, отколкото срещу „Ислямска държава”.
Хора от западните военни сили също така твърдят, че руснаците атакуват други бунтовнически групи под маската на бомбардировки срещу „Даеш” и че те са по-безогледни в насочването на ударите, защото са по-малко чувствителни към всяко доказателство за цивилни жертви и поради липсата на оръжия с прецизно насочване.
Но Русия никога не е обещавала, че ще атакува само „Ислямска държава”. Вместо това тя заяви, че „всички терористи“ ще бъдат подложени на удари. Така, удобно за Путин и президента Башар Асад, сред целите са включени по-умерени бунтовнически групи.
Опитът от войните в Чечня показа, че Кремъл наистина е по-подготвен да се измъква от „съпътстващи щети”, отколкото Запада. Вярно е също така, че нямаше достатъчно руски управляеми бомби и ракети в първия етап на сирийската мисия - не може да бъдат доказани твърденията на Москва, че използва прецизни оръжия.
Самолетите, ракетите и бомбите, използвани в началото на намесата, бяха смесица от стари, датиращи от времето на съветската епоха, и относително нови. В Латакия бяха базирани 34 самолета с фиксирани крила: 12 Су-25 и четири Су-30СМ изтребителя-бомбардировачи; 12 остаряващи Су-24П2 и шест Су-34. Там има също така хеликоптери и неуточнен брой безпилотни самолети.
Въпреки това повече от най-модерните от тях – Су-34, подменят стари въздухоплавателни средства. Една от причините за това е, че самолети като Су-25, ветеран от войните в Чечня и Грузия, са уязвими за от ПЗРК – преносими зенитни ракетни комплекси - за които Москва подозира, че турците и саудитците доставят на сунитските бунтовници.
Включването от страна на Кремъл на най-модерните противовъздушни ракетни системи беше стимулирано от свалянето на руския самолет от турците. Вероятността системата С-400 „Триумф“ да попадне в „грешни ръце“ предизвиква голямо безпокойство в Израел. Тя разполага с ефективен радар, който непрекъснато наблюдава небето, и ракетна батарея, която може да сваля цели, намиращи се на 400 км. Една такава бойна единица е разположена в руската база в Латакия и покрива половината от израелското въздушно пространство.
Разполагането от Русия на оборудване за електронна война в Украйна и Сирия като Красуха-4, което може да заглуши системата Ауакс и сателитните радарни системи, пък е поредния отрезвяващ опит за НАТО.
Роналд Понтиус, заместник-шеф на киберкомандването на американската армия, каза: „Не може да не стигнете до заключението, че не сме отбелязали напредък по отношение на равнището на заплахата“.
Въпреки че се оплаква от разпростирането на Русия и да се притеснява от способностите на НАТО, генералът признава, че Русия не нарушава никакви международни споразумения и „има пълното право” да разположи тези системи.
В Сирия, каза той, руснаците използват „крилати ракети, използват бомбардировачи. Ясно е, че те искат да покажат способността си, че могат да влияят не само на регионални събития, но и на събития в световен мащаб”.
Това наистина е най-важното. Въпросът за Запада е дали да реагира, като открие нова глава от конфронтация с Москва, или да се опита да води политика на помиряване с Русия?
