Р ежимът на БКП оставя след себе си 10,3 млрд. долара външен дълг и близо 400 външнотърговски фирми, създадени с цел да го “усвояват”. През месец март 1990 г. правителството на Андрей Луканов налага мораториум върху изплащането му с тежки последици за финансите и икономиката на страната.
През 1994 г. София сключва споразумение с частните кредитори на България от Лондонския клуб за намаляване и разсрочване на държавния дълг и той е заменен с Брейди облигации на стойност 5,1 млрд. долара. Десет години по-късно правителството на Симеон Сакскобургготски нарежда предсрочно изкупуване на част от облигациите и повторно обръщане на дълга в щатски долари.
Борчовете на комунизма
Икономистът Красен Станчев пресмята, че в крайна сметка външният дълг на комунистическа България ще бъде изплатен до края на 2015 година. „През последните две десетилетия изплащането на този дълг премина през трансформации и правене на нови дългове. Исторически погледнато обаче става дума точно за погасяването на задълженията в конвертируема валута, която режимът на Живков взе от западни банки в края на 70-те и през 80-те години на миналия век“, уточнява Станчев.
Експертът по стопанска история Румен Аврамов има отговор защо тези банки са отпускали заеми на нескопосаната и задъхваща се от провали „планова“ българска икономика.
„Те са виждали зад пропадащата стопанска система на НРБ дългата сянка на СССР. Били са сигурни, че в случай на банкрут съветската страна щяла да поеме пасивите на своя сателит. През 70-те години режимът на Живков успява да убеди кредиторите си, че с помощта на СССР наистина може да избегне фалит. По време и след глобалната криза на пазара на течни горива и свързаното с нея шоково нарастване на цените им, НРБ прибира милиарди долари, като препродава част от внасяния уж за вътрешни нужди съветски петрол. Тази далавера спасява страната от втора поредна стопанска катастрофа след 1944 г.“, допълва Аврамов.
„Гяволъкът“ обаче си има цена и тя е продължаващата десетилетия почти пълна енергийна зависимост от някогашния „Голям Брат“.
За какво са харчени валутните борчове?
Красен Станчев е убеден, че тежкият преход към пазарна икономика и трудното преориентиране към истинските пазари са цената, която българският народ е заплатил за стопанските авантюри на комунизма. Към сметката трябва да се прибавят щетите от стихийната и самоцелна индустриализация, от съпровождащите я колективизация на селското стопанство и панелна урбанизация.
„България беше принудена да поддържа обречено на постоянни загуби присъствие по рафтовете на съветския лагер. Принципите на тогавашната „социалистическа“ търговия бяха също антипазарни и нанесоха огромни щети на НРБ “, твърди Станчев.
За да поддържа наложената ѝ „специализация“ в рамките на СИВ, страната е трябвало да взема заеми и в твърда валута. Голяма част от заплатените с дългове пред Запада безумни градежи на „тежка“ индустрия, като например Заводът за тежко машиностроене в Радомир, са вещаели огромни загуби още преди да са се появили.
Професорката по история в Американския университет в Благоевград Евелина Келбечева напомня, че в края на 50-те години ЦК на БКП взема решение за изграждането на „Кремиковци“ с основен мотив „подобряване на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София. Пренебрегнат бил и фактът, че металургичното чудовище било отдалечено на стотици километри от пристанищата за внос на горива и щяло да използва най-лошокачествената желязна руда в света.
Лъжата за безплатните „грижи“
Според Красен Станчев, вакуумът в знанията и уменията за правене на истинска икономика и предприемачество е сред най-тежките наследства от времето на комунизма. Този вакуум прозира и в рекламираната понастоящем идея за “реиндустриализация на България”.
Според известния икономист, крайната цел е да се използват парите на данъкоплатците за съживяване на пропаднали предприятия от времето на социализма, които след време трябва да се озоват в ръцете на “приятели”.
„Но в страната постепенно се утвърждава и успешна предприемаческа култура. И няма как да е иначе, защото сега и най-големият „тъпанар“ в икономиката е по-успешен бизнесмен от който и да е стопански „деятел“ от обкръжението на Тато. Някои български производства, основани на местни ресурси, вече са конкурентоспособни на световните пазари“, твърди Станчев.
Професор Евелина Келбечева поставя мита за „безплатното“ образование и здравеопазване под номер едно в класацията за най-късогледите (“най-глупавите“, по нейните думи – б.а.) притчи за комунизма.
„Този мит може да се сравни единствено с примитивната представа, че без комунизъм в България нямало да има телевизия. За жалост нашите анкети показват, че и досега много българи вярват, че образованието и медицинските грижи в НРБ са били безплатни. Те не отчитат, че тези „екстри“ на соца са им били удържани от данъци и тегоби, като позорния „ергенски данък“ например. Сравненията между началото и края на диктатурата на БКП недвусмислено сочат, че за 4 десетилетия равнището на плащаните от обитателите на НРБ данъци е нараснало цели 8 пъти“, аргументира се професор Келбечева.
