З а вълненията около състоянието на българските банки съобщава и Би Би Си, като отбелязва, че сътресенията в банковия сектор са настъпили почти веднага, след като премиерът Пламен Орешарски е обявил временното спиране на работата по проекта „Южен поток“.
Британската медия припомня, че газопроводът се строи от руския гигант „Газпром“ и че в проекта са преплетени български и руски бизнес интереси.
Авторът на статията Ник Торп припомня изявленията на президента Росен Плевнелиев, че няма криза в банковия сектор, а има криза на доверието и криминална атака срещу една банка; изявлението на вътрешния министър Цветлин Йовчев, че става дума за целенасочен опит за дестабилизиране на държавата, и се пита кой би искал да дестабилизира България и защо.
Възможно ли е проблемите в банковия сектор да са предизвикани в отговор на забавянето на работата по новия газопровод,
пита се той.
В статията се припомня банковата криза от 1996 г. и въвеждането на валутния борд. Отбелязва се, че 2/3 от българските банки са чужда собственост, че банковата ликвидност е висока, а държавният дълг нисък, което прави страната ни една от най-стабилните в Европа.
Авторът обаче посочва, че
доверието на хората в политическата система е разклатено от корупция по високите етажи, вината за която е на олигарсите.
Представена е и сложната според автора ситуация с „Южен поток“ – всички основни политически партии в България са „за“ проекта, който се подкрепя и от сръбското правителство. Газопроводът е желан и от големи западни доставчици на газ като италианската ЕНИ и австрийската ОМВ.
Цитирани са мнения на експерти, че в краткосрочен план газопроводът ще засили енергийната сигурност на страната, защото ще заобикаля нестабилната Украйна, но в дългосрочен ще накърни сигурността, защото засилва зависимостта на страната ни от един доставчик – „Газпром“.
Ситуацията около „Южен поток“ създаде проблеми на България с Европейската комисия,
която настоява тръбата да може да се използва и от други компании, се отбелязва в материала на Би Би Си.
Позовавайки се на български медии авторът пише, че финансовите и политически битки по отношение на банките и на газопровода се припокриват и в съперничеството между Делян Пеевски, депутат от една от управляващите партии ДПС, и друг бизнесмен, за когото се твърди, че е проруски настроен.
Компаниите на г-н Пеевски спечелиха търгове за изграждане на „Южен поток“ в България, а Цветан Василев е собственик на Корпоративна търговска банка, завършва информацията на Би Би Си.
„Дори за източноевропeйска страна, преживяла не една финансова паника и политическа интрига, гледката будеше тревога. Хиляди уплашени вложители се редяха на опашка пред една от трите най-големи български банки. Само за няколко часа в петък те изтеглиха равностойността на близо 550 млн. долара“, коментира американският вестник „Интърнешънъл Ню Йорк таймс“ в статия за случващото се в българския банков сектор.
Като отбелязва, че властите спешно са взели мерки, за да се справят със ситуацията, авторите на статията се питат как така една страна може
да бъде въвлечена в криза заради явление, което според властите е просто кампания за разпространяване на слухове по електронен път,
„свързана с неприязън между съперничещи си бизнес магнати с политически връзки“.
Вестникът пише, че банковата криза е съвпаднала с ярко изразена политическа нестабилност и че се очаква правителството скоро да подаде оставка, след като основните политически сили са постигнали съгласие за избори на 5 октомври.
Посочва се, че ЕС е позволил на България да налее 2,3 милиарда долара в банковата си система и е подчертал, че българските банки са стабилни. Но случващото се засили опасенията, че най-бедната страна от съюза може да създаде нов риск в един регион, който вече бе разклатен от кризата в Украйна, пише „Интернешънъл Ню Йорк таймс“.
Изданието отбелязва, че засега вълненията изглежда не са засегнали банките, които са чужда собственост и на които се пада 70% от пазара.
В статията се казва, че
проблемът с банките изглежда е свързан с публичната вражда между Цветан Василев и Делян Пеевски,
които си разменят обвинения и заплахи, и е цитирано експертно мнение, че става дума за война между олигарси, породила проблем, а не за проблем с банковата система.
Изданието пише, че управлението на кабинета на Пламен Орешарски е било съпътствано от улични протести срещу корупцията и липсата на прозрачност и посочва, че освен това България е попаднала под кръстосания огън между Русия, Европа и САЩ, защото през нейната територия минава голям транзитен маршрут за газ от Русия и други производители като Азербайджан.
Към края на статията се отбелязва, че българската икономика е стабилна, че държавният дълг е само 19% от БВП и е един от най-ниските в ЕС, че въпреки политическата нестабилност в четвъртък България е успяла успешно да продаде държавни облигации на стойност над 2 млрд. долара, плащайки годишна лихва от 2,95%, рекордно ниска за България.
Цитирано е и уверението на президента Росен Плевнелиев, че правителството няма да позволи банките да фалират, че банковата система е стабилна и няма причини за паника.
Причините за проблемите в банковия сектор на България са напълно неясни,
пише германското издание „Дойче виртшафтс нахрихтен“. Сътресенията в българската финансова система сред основните теми на германските медии.
Българският банков сектор е сравнително стабилен, но икономическите и политическите кризи разпалиха несигурност сред българите, събуждайки травматичните спомени от 90-те години, посочва „Дойче виртшафтс нахрихтен“.
Германски вложители също се опасяват за парите си, съобщи в. „Ханделсблат“. Според данни на германската платформа Weltsparen.de, посредник за сметки в европейските страни,
близо 2000 германски клиенти са вложили в ПИБ десетки милиони.
Уважаеми читатели, коментарите към статията са спрени на основание чл.152 „а” от Закона за кредитните институции.