Кампанията на AVON „Говори открито срещу домашното насилие“ за четвърта поредна година повдига въпроси, които засягат огромна част от обществото. Според статистиката всяка четвърта жена в България е жертва на тормоз, а тенденцията е броят да се увеличава, а формите на насилие да стават все по-тежки.
Призивът на кампанията тази година „Сложи си обица на ухото! Нека заедно спрем домашното насилие!“ е послание за непримиримост, която цялото общество трябва да покаже към проблема. Той насочва към благотворителния продукт, обици „Нови възможности за жените“, благодарение на който се набират средства в помощ на пострадалите.
100% от приходите от продажбата им се заделят във фонд, с който се подпомагат кризисните центрове, поддържани от основния партньор на кампанията – „Алианс за защита срещу домашното насилие“.
Координатите на всички центрове, към които могат да се обърнат жертвите, са на сайта на Алианса – alliancedv.org
Повече за проблема с домашното насилие, пътищата за разрешаването му, както и за кампанията през настоящата година разказва Геновева Тишева, председател на „Алианс за защита срещу домашното насилие“ – най-голямото в страната обединение на организации, работещи за защита и превенция срещу домашното насилие, в интервю за Vesti.bg.
- Какви са целите на кампанията и на какво основно разчитате, за да ги постигнете, г-жо Тишева?
- Още от старта на кампанията през 2011 г. целим постигане на повече гласност и публичност по въпроса, а също така да се насърчат пострадалите да говорят и да търсят помощ, да се търси подкрепа на обществото и на дарители за предоставяне на услуги за пострадалите, да се укрепят и разшират тези услуги.
Конкретно тазгодишната кампания има за цел набиране на средства за Кризисния център в Димитровград за жени и деца, пострадали от домашно насилие, на Фондация "Български център за джендър изследвания", клон- Хасково.
- Има ли конкретна група от хората, преживели домашно насилие, към която са насочени усилията Ви?
- Нашата работа е насочена към всички пострадали от домашно насилие, които в преобладаващата част са жени и деца.
- Боят ли се жертвите на домашно насилие да говорят по проблема? Как може да се промени това?
- Да, страхуват се, срамуват се и често се чувстват виновни. Това може да се промени чрез окуражаването им да говорят и откриването на повече възможности и услуги за пострадалите и техните деца.
- Ще бъдат ли популяризирани резултатите, постигнати от активистите Ви, или темата е прекалено деликатна, за да бъдат показвани жертвите на домашно насилие?
- Резултатите от кампанията ще бъдат популяризирани, разбира се – прозрачността на всяка инициатива е от основно значение. Но това дали пострадалите желаят да говорят, е личен избор и не може да се отрази на успеха на кампанията. Помощта винаги има ефект и не е необходимо за това да се показват конкретни лица и съдби. Нашата работа в ограмната си част е точно такава, без показност, макар и от голяма необходимост и полза за пострадалите.
- Оказва се, че в последните години има тенденция на насилие на деца над родителите им, на какво отдават това психолозите, с които работите?
- Тази тенденция е идентифицирана от повече от две години от организациите от Алианса. Това се дължи на още по- голямата уязвимост на възрастните хора, физическа, психическа, икономическа и от това, че те още по-малко биха могли да изложат своите деца, които най- често упражняват насилие. Затова те рядко предприемат стъпки за защита срещу техните близки по Закона за защита от домашното насилие.
- На какъв брой жертви на домашно насилие сте помогнали и какъв е по прогнозни данни общият им брой в България?
- За една година Алиансът за защита от домашното насилие е помогнал на над 4000 пострадали от домашно насилие, повечето жени и деца. От създването на Алианса от 2009 година насам, организациите му чрез различните си услуги са оказали помощ на над 15 000 пострадали лица.
- Има ли статистика какъв е типът на жената, която най-често става жертва на насилие? Или по-скоро трябва да говорим за характерните черта на хората, които упражняват домашно насилие?
- Всеки може да стане жертва на насилие. Не е толкова лесно да идентифицираме насилника до нас и около нас. Ако това беше възможно, нямаше насилието да се случва толкова често.
При всички случаи на физическо и психическо насилие срещу нас, както и когато имаме усещането, че върху нас се упражнява власт и контрол, че се ограничават нашите права, то върху нас се упражнява насилие. Насилникът е този, който налага този модел на поведение върху нас, който ни държи в примката на принудата, манипулира ни, заплашва ни, понякога и със смърт, ограничава нашето лично пространство. И това той проявява като модел, отново и отново. Това е от гледна точка на пострадалото лице, а иначе социално-психологическият образ на насилника е многообразен. Една част от агресорите не подлежат на поправяне.
- По-смели ли са жертвите на домашно насилие в Европа по отношение на подаването на сигнали до институциите?
- Ако въпросът е сравнение на положението в България и на това в другите страни от Европа, то отговорът е да. У нас жертвите се страхуват повече да говорят за насилието, което търпят. Това го доказа и мащабното представително изследване на Агенцията за фундаментални права на Европейския съюз, оповестено през март 2014 година.
- Как се отнасят задълженията на МВР и другите държавни институции спрямо тези на гражданските институции по отношение на жертвите на насилие? Сътрудничите ли си с държавните институции?
- Задължения по Закона за защита от домашното насилие имат само държавните органи, но неправителствените организации извършват обширна дейност по приложението на закона - защита на пострадалите, подпомагането им по дела за домашно насилие, обучение на професионалисти, които се занимават с приложението на закона, организиране на програми за извършителите, мониторинг на законодателството и приложението на закона, изследвания и информиране на обществото. Организациите имат добро сътрудничество с институциите, особено с полицията и съдилищата, които имат основни функции по ЗЗДН.
Путин скоро ще умре" />
