Франческа Патане: Спомените ми от България са много мили

"Много съм щастлива да се завърна. Спомените ми от България са много мили, беше приятно да работя с вашите творци, имате прекрасни музиканти, отдадени на професията си, изключително отзивчиви", казва Франческа Патане, която за последно бе у нас преди 7 години, а сега се завръща, за да се превъплъти в ролята на ледената принцеса Турандот на 24 февруари в едноименната постановка на сцената в Зала 1 на НДК.

Родена в Милано, Франческа Патане е дъщеря на един от най-известните диригенти - Джузепе Патане, дългогодишен шеф-диригент на Миланската скала и Метрополитън опера в Ню Йорк. Още 5-годишна започва да свири на пиано. Израства в Ню Йорк, където за кратко има професионална кариера на модел, а през това време учи в Музикалното училище в Манхатън.

Франческа Патане има огромен опит в произведенията на Пучини, превъплащавала се е в Турандот над 400 пъти. Гост-изпълненията ѝ я водят до почти всички оперни зали и фестивали в света. В София Патане гостува по покана на Монте Мюзик  и Държавна опера Русе, където заедно със звездата от "Ла Скала" Марио Маланини ще са главните действащи лица в оперната суперпродукция “Турандот”.

Вижте какво разказа Патане за предстоящото гостуване, за Марио Маланини и защо българите трябва да отидем и да чуем "Турандот":

- Франческа, спомняте ли си първия път, когато влязохте в ролята на принцеса Турандот. Как се чувствате сега, когато я изпълнявате и каква е разликата сравнено с тогава?
- Голям късмет за мен беше да направя дебюта си в Тайван, където имах възможността да науча много неща за китайската култура и народопсихология. Прекарах страхотни моменти, докато изпълнявах тази трудна роля заедно с Джузепе Джакомини (моят първи Калаф) и Адриана Малипонте (първата ми Лиу). Разликата е, че дори когато вече съм изпълнявала тази роля около четиристотин пъти из целия свят, всеки път ми е като първи. Опитвам се да добавям още неща всеки път, нови нюанси и, разбира се, има промяна, заради различните зали, сцени, акустиката, публиката и т.н.

- Вие имате впечатления от България, с каква нагласа сте за гостуването си в постановката “Турандот”?
- Много съм щастлива да се завърна. Спомените ми от България са много мили, беше приятно да работя с вашите творци, имате прекрасни музиканти, отдадени на професията си, изключително отзивчиви. Бях в България преди 7 години, но спомените още са живи. Сигурна съм, че  предстоящото ми гостуване ще е истинско приключение и то успешно.

- Според Вас публиката на оперни постановки различна ли е в различните страни и континенти? Променя ли се през годините?
- Да, публиката е различна и постоянно се променя през годините. Хубаво е, че виждаме млади хора в салоните. Трябва да направим така, че да поддържаме интереса към класическата музика.

- Познавате ли Марио Маланини, били ли сте заедно на една сцена?
- Обичам Марио Маланини, пяли сме в „Тоска“ заедно в Рио Де Жанейро и си прекарахме страхотно. Не сме си партнирали в “Турандот”, но съм чувала, че една от най-емблематичните му роли е тази на Калаф. Отделили сме достатъчно време за репетиции с Маестро Тодоров. Доколкото знам режисурата, сценографията и костюмите са на високо ниво, постановката ще е пищна, оркестърът е брилянтен. Съществуват всички предпоставки да се получи една неповторима “Турандот”.
 
- Ако трябвате да накарате някой, който никога не е гледал операта “Турандот” да дойде на 24 февруари в Зала 1 на НДК, как бихте го убедили?
- Бих казала – заповядайте, защото ще бъде уникално изживяване!