Камен Калев за вдъхновението и очарованието на киното

Д ни преди премиерата на последния филм на Камен Калев – „С лице надолу“, се срещаме с режисьора, за да ни разкаже за предизвикателствата около новия му проект, вдъхновението и очарованието на киното.

Калев завършва образованието си във френската академия за киноизкуство „Ла Фемис“ в Париж. Дебютният му филм „Източни пиеси“ е представен в престижната селекция на „Петнадесетдневката на режисьорите“ в Кан през 2009 г., печели и наградата за най-добър филм, режисьор и актьор, присъдена на Христо Христов по време на „Токио филм фестивал“. Две години по-късно Калев започва снимките на втория си филм „Островът“, също с премиера в Кан през 2011 г. В него главните роли изиграват френската актриса и топ модел Летисия Каста и датският актьор, известен от „Ангели и демони“ – Туре Линдхард. През 2014 г. режисьорът отново е в Кан с проекта „Мостовете на Сараево“, режисиран от 14 европейски режисьори, сред които Жан Люк Годар, Сергей Лозница, Урсула Майер, Кристи Пую и др. В частта на Калев участва българският актьор Самуел Финци, който играе ролята на Франц Фердинанд.

Ето и цялото интервю на Камен Калев за Vesti.bg:

Предстои премиерата на най-новия Ви филм – „С лице надолу“, вдъхновен от действителен случай. Разкажете ни как се срещнахте с историята?

- Един приятел, свещеник, който работи в малка църквичка в провинцията, ми се обади един ден и ми каза: „Има един чужденец, който се крие в ромското гето от мафията и от полицията. Търси помощ и някой в София, който да го срещне с некорумпирани полицаи, за да може да разкаже за трафика на хора и да получи протекция от тези, които го търсят“. И така се срещнах с него и след редица интервюта записах истинската му история – как е дошъл в България, как са го притиснали да влезе като информатор в мрежа за трафик на хора, по-конкретно за проституция за Западна Европа, и как се запознава с едно момиче (бел. ред. във филма това е героинята на 16-годишната Елка, проституираща във Франция, изиграна от Сехер Небиева).

Двамата се женят, но тъй като е притиснат отвсякъде – мафията го разкрива, че е под прикритие, тези, които са му поръчали от начало тази мисия, постепенно спират да му помагат, и той се оказва сам в България – трябвало е да стане сводник и да извърши доста тежки неща. Когато се срещнахме, той беше загубил момичето – то вече беше заминало по собствено желание. В самата истинска история се съдържаше силна драматургия. А от друга страна бе желанието на този човек да се промени, да изкупи вината си, да помогне на момичето, което се бе превърнало в символ на всички други момичета, станали жертва на сексуална експлоатация. И така се появи идеята и желанието да направим филм по този случай.

Актьорите, с изключение на Мелвил Пупо и Емил Марков, нямат опит в киното и са избирани след продължителни кастинги, предимно из ромските квартали в различни градове в България. Откривате Сехер в кафене в софийския квартал „Надежда“, а в ролята на жената с най-много връзки с трафика на хора е Лидия Колева, работеща по времето на снимките като касиерка. Защо търсехте именно непрофесионални актьори?

- Всеки проект върви със собствените си изисквания и в случая, тръгвайки от тази истинска история, имах желание всички персонажи да са много убедителни, физиономиите да носят точната енергия, гласовете и диалектите да са от съответните места в България. Средата също трябваше да бъде описана по автентичен начин – чалга клубовете, гетата – всичко ми се искаше да е максимално близко до реалността. Знаех, че най-трудно щеше да е самата работа с главната героиня, но така или иначе нямаме професионална актриса, която е на 16 години. И това беше първата крачка в търсенето на хора без опит, но които да носят такава автентичност.

С какво Ви впечатли и спечели Сехер Небиева?

- Тя обединява много неща – гласът ѝ, физиката ѝ, енергията, която излъчва. Тя е много комплексна за възрастта си личност, разбираше адекватно сценария и в какво се състои самата ѝ работа. Това, че познава този свят също беше решаващо във финалния избор. Имаше 5 кандидатки накрая и с помощта на Мелвил (бел. ред. Мелвил Пупо се превъплъщава в ролята на главния персонаж – французина Сами), който беше вече избран, ги тествахме конкретно по сценария, за да преценим с коя от тях най-добре ще си паснат. Сехер все едно се беше готвила по метода на Страсбърг и Станиславски, който диктува, че не трябва да играеш емоцията на героя, а наистина да я преживееш. И тя така, без да ѝ говоря нищо, ако трябваше да ѝ е лошо в някоя сцена, на нея действително ѝ ставаше лошо, всички се хващахме за главата какво да правим, а след като снимахме сцената на нея ѝ минаваше като с магическа пръчка.

Разкажете ни повече и за Мелвил Пупо?

- Той е актьор с много богат опит, много интелигентен човек, покрил е много различни образи в кариерата си. В случая обаче, когато ми го предложи френският продуцент, не бях съвсем убеден. Той се разминаваше с моята, малко по-клиширана, представа за гангстер. Същевременно от самото начало винаги съм се притеснявал, че този персонаж може да стане прекалено брутален, негативен и трудно да имаме емпатия към него. Именно с избора на Мелвил този риск беше компенсиран. Неговата вътрешна ранимост и топлина, ми помогна да направим от един злодей персонаж, на който съчувстваме и го разбираме.

А какво послание искате да носи филмът?

- Доверявам се на самата история, която е от живота. Гледал съм да спазя, да уважа историята до края, особено с финала, който ми се щеше чисто човешки да бъде по-различен, но реших да запазя такъв какъвто беше в действителност. Персонажът на момичето носи посланието и чрез нея и нейния свят разбираме причините за съдбата ѝ. Иска ми се зрителят да я разбере и да ѝ прости.

След успехите на „Източни пиеси“ и „Островът“, кое според Вас прави един филм добър?

- Това го казват зрителите. Моята работа се разпростира дотам да съм искрен в това, което правя и да нацеля точната тема, която ме вълнува. Искам да правя неща, които ме вълнуват наистина, да задавам въпроси, които ме занимават и в живота. Както е например в „С лице надолу“ – може ли човек да изостави собствените си цели, собствения си интерес и да тръгне да спасява някой друг. Това може ли да съществува реално в живота или не? Това са въпроси, които наистина ме интересуват и смятам, че един автор е успешен, ако се занимава именно с това, което искрено го вълнува.

Кое Ви запали по киното?

- От фотографията тръгнах и после влязох във ВИТИЗ, където открих киното, после киноакадемията в Париж и оттогава се занимавам с кино.

Кое Ви вдъхновява?

- Добрите филми.

Премиерата на „С лице надолу“ е на 13 октомври, а от 16 същия месец филмът тръгва и по кината у нас.

- Да. Искрено се надявам хората да отидат да го гледат на кино. Има тенденция хората да ходят все по-малко на кино заради торенти, заради молове, които са прекалено натоварени, но си мисля, че докато има тази възможност, трябва зрителят да се възползва – преживяването е съвсем различно. Продължава да бъде по-силно заради тази интимна атмосфера. Зрителят е сам с големия екран и добрия звук. Целият процес на филма е замислен и направен така, че да завърши на голям екран и докато все още има такава възможност, аз го препоръчвам на хората.

Казвате: „Докато все още има такава възможност“. Киното ще изчезне ли?

- Все по-рядко такъв тип филми ще стигат до кината. Моловете все повече заприличват на лунапарк, където основната кинопрограма е за деца – анимационни филми и някакви съвсем негледаеми екшъни. „С лице надолу“ се гледа лесно, не е от типичните арт-хаус филми, които ескпериментират дори със зрителя. Може да се каже, че е с класическа структура на трилър. В добрите филми, дори и когато разглеждат тежки теми, има нещо пречистващо. Надявам се и моят филм да действа по този начин на зрителя.