Варварите са зад портите на Европа

Т рудно е да бъдем оптимисти за перспективите пред Европа. Франция имаше сериозни проблеми дори преди ужасяващите терористични атаки в Париж.

Икономическият растеж на втората по големина икономика в Европа остава анемичен, безработните са основно мюсюлмани, а крайнодесният Национален фронт на Марин Льо Пен е на път да спечели местните избори, пише Нуриел Рубини, носител на Нобелова награда за икономика и един от съветниците на президента Клинтън, работил за Международния валутен фонд, Федералния резерв на САЩ и Световната банка.

В Брюксел, докато улиците продължават да са обхванати от страха за терористични атаки, институциите на Европейския съюз се мъчат да изработят някаква работеща единна стратегия за управление на притока на имигранти и бежанци.

Извън еврозоната, в Лондон, имат опасения за негативните финансови и икономически ефекти от засилването на валутния съюз и превръщането му в банков и фискален. А бежанската криза и скорошните терористични атаки карат все повече британци да се чудят, дали си заслужава да останат в ЕС с неговите отворени граници. Догодина правителството ще проведе дълго обещавания референдум по въпроса. Опасността Великобритания да излезе от ЕС е съвсем реална.

В Берлин германският канцлер Ангела Меркел се намира под нарастващ натиск. Решението ѝ да остави Гърция в еврозоната беше преглътнато трудно от избирателите и нейните политически съюзници. Но това, че покани един милион бежанци, не среща подкрепата на мнозинството германци и избраните от тях политици. В същото време най-голямата икономика в Европа започва да губи инерция, заради забавянето на Китай и много от развиващите се пазари.

Франкфурт е разделен град. Бундесбанк открито се противопоставя на количествените улеснения и отрицателни лихвени проценти на Европейската централна банка, която пък се готви да увеличи стимулите за еврозоната. Мнозинството от пестеливите германци не одобряват политиката на ЕЦБ, защото смятат и с право, че така с техните пари се финансират дълговете на държавите в периферията на валутния съюз.

В тази среда икономическият, банков, фискален, паричен и политически съюз не е жизнеспособен. Ядрото на еврозоната се противопоставя на периферията. Популистките партии настъпват, а националистите, които не желаят обединена Европа и искат да изгонят имигрантите, стават все по-силни.

От всички проблеми, пред които е изправена Европа, кризата с имиграцията е водещия. В Близкия изток, Северна Африка и региона, простиращ се от Сахел до Африканския рог, има около 20 милиона емигранти, избягали от граждански войни, насилие и провалени държави.

Ако Европа има проблеми с приемането на един милион бежанци, как ще се справи в крайна сметка с 20 милиона? Ако Европа не може да защити външните си граници, споразумението от Шенген ще се срине и вътрешните граници ще се върнат, слагайки край на свободата на движение, която е основен принцип на европейската интеграция.

Но затварянето на вратите за бежанците само ще влоши проблема, тъй като ще дестабилизира Турция, Ливан, Йордания, предизвиквайки нови кризи и вълни от емигранти. Да се плаща на Анкара да държи бежанците далеч от Европа е едновременно скъпо и неустойчиво решение в дългосрочен план.

А проблемите на по-голямата част от Близкия изток, както и Афганистан, Пакистан, и Африка, не могат да бъдат решени чрез военни и дипломатически средства.

Икономическите фактори са тези, които предизвикват конфликтите. Промените в климата водят до бързо намаляване на водните ресурси в региона, в който голяма част от населението зависи от селското стопанство за прехраната си. Това води до задълбочаване на вътрешните конфликти и до ескалация на насилието с етнически, религиозен и социален характер.

До преди няколко години потисническите режими в региона създаваха илюзията за стабилност. Напрежението обаче избухна с Арабската пролет и оттогава непрестанно расте.

Нищо друго освен план „Маршал“ за възстановяването на икономиката на Близкия изток в замяна на демократични реформи, подкрепен от сериозен финансов ресурс, не може да спре бежанската криза.

Ако не се намерят икономически решения, в крайна сметка тези регионални конфликти ще дестабилизират цяла Европа. Тя ще бъде залята от милиони отчаяни хора, които ще се радикализират, тъй като няма как да получат същия стандарт на живот като европейските граждани. Вълните от терор ще заливат континента десетилетия напред.

Ето защо някои коментатори разпалват напрежението и говорят за варвари пред портите и сравняват ситуацията с тази в началото на края на Римската империя.

Но Европа не е обречена да се срине. Кризата трябва да доведе до по-голяма солидарност, споделяне на риска, повече интеграция. Германия може да приеме повече бежанци макар и не по милион годишно.

Франция и Германия могат да финансират войната срещу „Ислямска държава“. А целият свят може да даде пари са създаването на фонд за възстановяване на икономиката на Северна Африка и Близкия изток. Това би било скъпо начинание, но алтернативата е глобален хаос или както предупреди папа Франциск - Трета световна война.

Но солидарността започва у дома. А това означава европейците да се противопоставят на националистическите варвари и да подкрепят реформите за засилване на съвкупното търсене, насърчаването на растежа, откриването на повече работни места и повишаването на доходите.