Н ещата не са изглеждали толкова зле от 2008 г., с изключение на факта, че тогава всички бяха наясно защо фондовите и стоковите индекси падат. Сега на пръв поглед криза няма.
Но има много поводи за разпродажби. Европа се чувства заплашена от бежанските вълни. Все по-близо е и развръзката на страховете, че Великобритания ще напусне Европейския съюз. Водещ фактор за разпродажбите е забавянето на икономиката на Китай.
Всъщност евтиният петрол е в основата на бягството от риск. В Лондон фючърсните договори за доставка на сорт Брент през март се върнаха на нива около 30 долара за барел. А контрактите за американския лек суров петрол удариха днес ново 13-годишно дъно от 26,22 долара за барел.
Вчера управителят на Фед, Джанет Йелън, заговори за отрицателни лихви. Наистина тя само посочи, че не е сигурна дали централната банка на САЩ може да използва легално този инструмент на монетарната политика, но това все пак е сигнал, колко високо е нивото на несигурност. В края на миналата година Фед започна да повишава лихвените си нива и така допринесе за много от случващите се в момента събития.
От началото на тази година основният фондов индекс в Ню Йорк губи 11%, като днес е надолу с 1,55%. Това е най-лошият старт на американските пазари от 2008 г. насам.
В Европа положението не е по-различно. В Германия днес DAX пада с 2,17%, като само от началото на годината се е понижил с 18%.
Еврото поскъпва спрямо долара. Последните данни показват, че евтиният петрол има негативно влияние върху много сектори от икономиката на САЩ.
Енергийната индустрия е един от основните инвеститори през последните години. Сега този източник на свежи капитали пресъхва. Намалява и търсенето на кредити, както и покупките на оборудване за добив на газ и петрол. Свиват се и приходите в бюджета на САЩ от облагането на нефт и нефтопродукти.
Ниските цени на горивата оказват дефлационен натиск върху цените на много други стоки и водят до спад на печалбите на фирмите в конкурентна среда.
Европа е по-слабо уязвима икономически от понижаването на цените на петрола. В Близкият изток обаче евтиният нефт води до огромни проблеми и е основен фактор за повишаване на рисковете, насилието и политическите конфликти. Така, с бежанската криза, ниските цени на суровината създават опасност и за европейските страни.
Пазарите засега не отчитат това като икономически проблем, ето защо еврото се покачва срещу долара с 4,2% от началото на годината, до 1,1329 EUR/USD.
В тази ситуация се намеси и Иран. Не само, че от ислямската република обявиха, че искат да продават петрол в евро, но започнаха политика на дъмпинг спрямо останалите играчи на пазара. Иран продава своя нефт в Азия с 2,60 долара за барел под средните цени за доставка през март на Оман и Дубай.
Така се стигна до патово положение в Организацията на страните износителки на петрол. Всички, включително и Русия, която не е членка, се борят за пазарен дял и на срещата на OPEC през тази седмица във Виена беше взето решение за запазване на квотите на добив.
Петролните компании нямат друг избор, освен да се надяват, че нещата някак си ще се оправят. Главният изпълнителен директор на BP, Боб Дъдли прогнозира, че цените на петрола ще започнат да се възстановяват през втората половина на 2016 г.
Според него първата половина на 2016 г. „ще бъде доста несигурна и много волатилна“, но през „третото тримесечие, четвъртото тримесечие трябва да се върне балансът на търсенето и предлагането на дневна база, в този момент запасите ще спрат да растат и фундаментите на пазара ще се стабилизират.“
