Какви са възможните решения на кризата в енергетиката

О тнемане на лицензиите на електроразпределителните дружества не е в ничий интерес, коментираха за БТА експерти и представители на неправителствени организации в сектора по повод започналите през миналата седмица процедури по отнемане на лицензиите на трите дружества.

ЕРП-тата искат да запазят дейността си в страната ни, а държавата няма изгода от това лицензиите за електроснабдяване да се прехвърлят като отговорност на държавна компания, заяви за БТА Антон Иванов от Български енергиен форум.

Много се надявам да започне диалог и процедурите да не завършат с отнемане на лицензии, а да бъдат прекратени, заяви той. Ако под натиска на обстоятелствата трите дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" бъдат поставени в ситуация да имат активите в електроразпределителните мрежи, а държавата да се разправя с най-главоболната част от тяхната дейност - електроснабдяването, то те ще бъдат свободни да насочат цялата си енергия, към водене на съдебни дела, които със сигурност ще бъдат спечелени от тях, коментира Иванов.

В момента ДКЕВР е започнала процедури за отнемане на лицензиите за търговия с енергия на дружествата "ЕВН България Електроснабдяване", "ЧЕЗ Електро България" и "Енерго-Про Продажби". Това са дъщерни дружества, които нямат почти никакви активи - само офиси и компютри, докато големите активи са в разпределителните дружества, а техните лицензии държавата не смята да отнеме, коментира Антонов.

Така кашата ще стане много голяма, ако държавата реши да получи права за управление на финансовите потоци, без да има активите на дружествата, посочи той.

Ако се отнемат лицензиите и дружествата заведат арбитражни дела, мисля, че това ще ни се отрази много по-лошо отколкото едно увеличение на цените на тока, коментира за БТА Иванка Диловска, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.

Одържавяването на електроразпределителните дружества би могло да се случи по пътя на покупко-продажбата - тоест държавата би трябвало да приготви пари, да се споразумее с досегашните собственици и да купи тяхната собственост, но отнемането на лицензиите и одържавяването на дружествата са две съвършено различни процедури, обясни още Диловска.Тя заяви, че е възможно и дружествата изобщо да не могат да се споразумеят за приемлива цена с държавата, защото освен цената за закупуване на мрежата, те са направили и допълнителни инвестиции и ще бъде въпрос на тежки преговори какво трябва да им бъде платено.

При хипотеза, че държавният регулатор отнеме лицензиите, това би означавало, че всяко едно юридическо или физическо лице, което няма връзка с електроразпределителните дружества, може да стане снабдител, стига да може да извади 318 млн. лв., за да запази лиценцията, посочи Иванка Диловска. Тъй като тези пари липсват в енергийната система, ако някое външно дружество ги плати, то това няма да е прозрачен пазарен механизъм, коментира още експертът.

Как се стигна до тази ситуация?

Отчетите на енергийните дружества за деветмесечието на 2013 г. показват, че още тогава НЕК е дължала на производителите на електрическа енергия над 1 млрд. лв. - или повече от 1% от БВП, като само задълженията към лигнитните централи са били 600 млн. лв. - тоест два пъти повече отколкото се говори сега, че е забавено като плащане от трите ЕРП към НЕК, коментира Иванка Диловска.

Причината за проблемите в системата съвсем не са тези забавени плащания, нито пък се корени в трите ЕРП-та, причините за финансовия дефицит са много по-дълбоки, заяви тя. Като първи виновник за състоянието на енергетиката ни в момента Диловска изтъкна поддържането с години наред на квоти от задължително изкупувана на регулирания пазар енергия за отделните производствени централи по административно определяни от ДКЕВР цени, вместо това да става на пазарен принцип.

Втората причина според Диловска е непремереното навлизане на ВЕИ енергия, за което не са виновни самите ВЕИ производители, а тези, които са създали нездравата среда за бум на подобни проекти. Третата голяма причина за колапса в енергийната система е неистовият страх от повишаване на цените на електроенергията, вместо да се помисли за отпускане на помощи за енергийно слаби семейства, коментира Диловска.

Според проф. Кръстьо Петков, председател на УС на Съюза на икономистите в България няма ясни и прозрачни критерии за изчисляване на себестойността на произведената енергия и не е ясно как ДКЕВР определя цените. Никой не поставя въпроса за неравноправните договори - за изкупуване на енергията по преференциални цени от ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, от заводските централи и ВЕИ енергията и не се прави нищо тези договори да бъдат променени, заяви Петков.

Никой не поставя въпроса и кои са фирмите - търговци на ток и какви са техните печалби, добави той. Според него именно в отговора на тези въпроси се корени причината за състоянието на енергетиката ни в момента.

Анализът на Центъра за изследване на демокрацията показва, че съотношението между текущите активи към текущите пасиви в НЕК са много под санитарния минимум за обслужване на всякакви кредити, коментира за БТА Марин Цанов от центъра. Той добави, че огромната задлъжнялост на НЕК се корени в инвестициите в мащабни инфраструктурни проекти, дългосрочните договори за изкупуване на енергия към двете въглищни централи, както и масовото навлизане на ВЕИ енергията, изкупувана по преференциални цени.

Какви са възможните решения?

Би трябвало да вземем пример от Испания, смята Иванка Диловска. Там имаше също големи проблеми в енергетиката и бе направен спасителен план, който разпредели тежестите на дефицита в системата (в Испания изчислен на около 20 млрд. евро) между три групи - енергийните компании, държавата и потребителите, каза Диловска и препоръча същото да се случи и у нас.

Испанските енергийни компании поеха отговорностите си към мрежата и спазват строги изисквания за балансиране на системата, а държавата и потребителите поеха своята част от разходите, коментира тя.

При нас също е възможно високите разходи за енергията по дългосрочните договори с американските централи да бъдат поети от държавния бюджет, а цените на електроенергията да бъдат увеличени като се вземат мерки за подпомагане на най-бедните семейства. Напоследък виждам, че все повече хора се тревожат дали няма да има спиране на тока, отколкото да се опасяват от вдигане на цените, коментира експертът.

Според проф. Кръстю Петков ДКЕВР е време да бъде закрита и да се създаде нов регулаторен орган, в който политическите квоти да са само 50%, а останалите 50% да бъдат експерти. Министърът трябва да оттегли ултиматума си към разпределителните дружества и да се седне на масата за преговори, за да се намери изход от създалата се ситуация, смята професорът.

Парламентът пък трябва да намери кураж и да открие дискусия за създаване на европейски енергиен борд в България, който да действа съобразно европейските регламенти и регулации, е мнението на експерта.