П етролът продължава да пада. Днес цената на еталонния сорт Брент се понижи до 39.81 долара за барел с краткосрочна доставка, което е най-ниското ниво от 2 януари 2009 г. насам. Суровината поевтиня със 7,1% само в понеделник.
Все по-логично изглеждат цени от порядъка на 20 долара за барел, на фона на рекордните нива на добив от Организацията на страните износителки на петрол, излишъка от над 1 млн. барела на ден на международните пазари, очакваното вдигане на забраната за износа на нефт от Иран през 2016 г. и продължаващото забавяне на икономиката на Китай.
Шистовата революция в САЩ трябваше вече да е потушена от политиката на свръхпредлагане на арабските шейхове, но не е .
Какво следва от евтиния петрол? На пръв поглед това са по-евтин дизел, бензин и въобще горива, тъй като и цената на природния газ е обвързана със стойността на нефта. Вследствие би трябвало да намалеят разходите за производство и транспорт на редица продукти и съответно цените им.
„Лукойл“ и другите дистрибутори на горива в България все още не са реагирали на рязкото поевтиняване на петрола от последните дни. Но все пак става въпрос за фючърсни договори за доставка на суровината най-малко след месец, така че е логично реакцията да се забави.
На пръв поглед спадът на цените на петрола е чудесна новина за всички в Европа. Но при по-внимателно вглеждане се оказва, че не е съвсем така.
Каква беше причината за Арабската пролет през 2010 г.? Сривът на цените на петрола в края на 2008 г.
Каква е причината за бежанската криза и нарастването на напрежението в целия Близък Изток в момента? Спадът на цените на суровината, започнал през втората половина на 2014 г.
Обикновените хора, зависещи от петролните субсидии, страдат, докато държавите от петролния картел, Русия и няколко по-малки играчи се борят за пазарен дял, уплашени от свиването на вноса на нефт в САЩ, заради добива от шистови находища.
Американските компании също не се предават и продължават да добиват близки до рекордни количества. Въпреки че от края на юни насам има лек спад, производството на суров петрол в САЩ се стабилизира през последните седмици на нива около 9,2 млн. барела на ден. Това е само с 400 хил. барела под рекорда от средата на тази година.
А евтиният нефт води до дълбоки проблеми в свръхсубсидираните петролни икономики на държавите от Близкия Изток и Африка. Безработицата расте, напрежението в обществата в региона също. Все повече хора се радикализират заради мизерията или просто бягат от нея.
Европа трябва да реагира или е заплашена от нова бежанска вълна, много по-голяма от досегашните.
От чисто финансова гледна точка е по-евтино проблемите на бежанците да бъдат разрешени в собствените им държави.
Фредерик Кюзай, координатор на терен във Върховния комисар на ООН за бежанците коментира пред Bloomberg, че „Няма по-добър начин за решаването на проблема“ с бежанската криза, тъй като „това е за съжаление много по-евтино“.
Например издръжката на един бежанец в Иракски Кюрдистан струва 1500 долара годишно, докато в Европа би била поне „10 пъти по-голяма“.
В същото време миграцията води до икономически кризи в регионите от Близкия Изток, в които хората първоначално се преместват и така, подобно на гигантско домино, създава още емигранти. При намаляващите приходи от петрол местните правителства просто нямат финансовата възможност да се справят с проблема.
В Иракски Кюрдистан вече има над 1,8 млн. емигранти при 5,2 млн. местно население. И това е само един малък регион с размерите на Швейцария от периферията на кризата, обхванала цяла Сверена Африка, голяма част от Централна Азия и Близкия Изток.
Към последствията от евтиния петрол можем да добавим и дългосрочния проблем с глобалното затопляне, който превръща огромни човешки хабитати в пустини.
„Хората имат да губят все по-малко и по-малко и все повече и повече причини да поемат риск, и това е страшно“, коментира Кюзай.
Европа трябва да действа незабавно или нищо няма да бъде в състояние да спре бежанския наплив през следващата година. Границите просто ще паднат под натиска на милионите хора, бягащи от мизерията и войните.
