Д ефлационният суперцикъл свършва и светът остава без свободна работна ръка. Демографският бум приключва и човечеството е на прага на пълен обрат, който ще сложи край на евтината работна ръка и корпоративната хегемония.
Пролетариите от всички страни са на път да вземат своя реванш. Собствениците на капитала ще трябва да се задоволят с намаляващо парче от тортата.
Мощните социални сили, които наводниха световната икономика с изобилие от евтина работна ръка през последните четири десетилетия, се обръщат изведнъж, с приключването на ерата на нулеви лихвени проценти, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.
"Ние сме в най-рязката инфлексна точка", коментира Чарлз Гудхарт, професор в Лондонското училище по икономика и бивш високопоставен служител на централната Банка на Англия.
Докато евтината работна ръка намалява и спестяванията се свиват, реалните лихвени проценти ще нараснат от минусовите си нива обратно към средните исторически стойности.
Последствията ще са зловещи за дългосрочния дълг на САЩ, Великобритания и Германия, който трябва да се връща след 30 години или повече.
Цялата структура на световния пазар на облигации се основава на погрешна антропология. Демографският бум през последните няколко десетилетия беше еднократен епизод, който изопачи икономиката на труда.
Проф. Гудхарт твърди в доклад за Morgan Stanley, че разпадането на Съветския съюз и влизането на Китай в световната търговска система, са в основата на тази заблуда. През 1990 г. трудоспособното население на пазарните икономики е 685 милиона души. След включването на Китай и Източна Европа то нараства с повече от 820 милиона души.
"Това беше най-големият скок на работната сила", който светът някога е виждал. Това е причината за стагнацията на заплатите в много от развитите икономики през последните 25 години, посочва Гудхарт.
Всички знаем какво се случи след това. Мултинационалните компании рязко смъкнаха цените на труда, измествайки производствата си на изток. Американските корпоративни печалби след плащане на данъците вече са 10% от брутния вътрешен продукт на САЩ или два пъти над тяхната историческа средна стойност след Втората световна война.
Същото се случи и в Европа. Например Volkswagen открито заплаши да премести производството си в Полша през 2004 г., освен ако германските работници не приемат замразяване на заплатите и по-дълги часове труд.
Междувременно Китай се превърна в световна фабрика, наводняваща пазарите с евтина продукция, с все по-кратки срокове на употреба.
Тази епоха на излишъци влиза в историята. Заплатите в Китай вече не са ниски, след покачване със средна скорост от 16% годишно в продължение на десетилетие.
А юанът е надценен. Той поскъпна с 22% в търговско претеглено отношение от средата на 2012 г., когато Япония започна валутна война в Азия. Как реагира бизнесът? Например Panasonic върна производството си на микровълнови фурни от Китай обратно в Япония.
Но основните причини за дефлационните процеси през последните години са по-дълбоки. Раждаемостта намалява в цял свят - в много държави, дори до нива, които водят до свиване на населението.
"Ние сме на прага на пълен обрат. Трудът ще става все по-скъп. Корпорациите са пълни с пари, но светът вече няма да бъде толкова уютен за тях", смята проф. Гудхарт.
Китай ще се изправи пред по-тежка криза, благодарение на последиците от политиката за едно дете на семейство. Работната сила във втората по големина икономика в света вече намалява с по 3 милиона души годишно.
Според Гудхарт демографската криза ще доведе до покачване на потребителските цени, водено от повишаването на разходите за здравеопазване и засилващата се конкуренция в търсенето на млади, квалифицирани работници.
Компаниите ще трябва отново да инвестират в спестяващи труд технологии, което ще изкара много от депозираните пари от трезорите.
Професор Гудхарт прави и други предположения. Той се съмнява, че роботите ще изместят работниците достатъчно бързо, за да се компенсират недостига на работна сила или че застаряващите нации ще могат да приемат и интегрират достатъчно имигранти, за да запълнят празните работни места. Също така според него е доста спорно, дали Индия и Африка ще могат да създадат необходимата инфраструктура, за да повторят "китайското чудо".
Светът никога не се е сблъсквал с криза на застаряването. На практика се намираме в непознати води.
Последният път, когато в Европа се случва подобна промяна, е след чумната епидемия през XIV век, по време, на която Черната смърт отнема живота на между 30 и 60% от населението на континента. Търсенето на работна ръка след това освобождава крепостните селяни, слага края на феодализма и началото на Ренесанса.
Япония вероятно е там, откъдето ще мине светът.
