Черното и бялото не са само цветове от флага на ИД

З а едно нещо президентът Барак Обама беше прав в скорошното си обръщение от Овалния кабинет – неговия анализ „на какво се надява „Даеш“

Както каза той, „Даеш“ иска да определи „тази битка като война между Америка и исляма, с което се надява, че САЩ ще „изоставят своите ценности“ и ще се отдадат на страха“.

„Даеш“ е голям фен на двоичния код, на абсолютизма и крайната увереност. Нюансите и компромисите са враговете ѝ, „сивата зона” на нейното възмездие.

Но някои от американските съюзници във военната борба срещу „Даеш“ изглеждат все по-често като идеологически братовчеди на „Даеш“, непонасящи несъгласните и алтернативни идеи за религията и политиката.

Това, което „Даеш“ нарича своя сива зона е зоната на комфорта за блудкаво сантименталните мюсюлмани – както от „Даеш“ ги виждат – които вярват в демокрацията, включване, както и в други подобни ереси.

Масови убийства като тези в Париж, Лондон, Мадрид са тактика, използвана от „Даеш“ за създаване на поляризация и да принуди мюсюлманите в сивата зона на Европа да изберат на чия страна да застанат. Тези атаки също така подтикват западните правителства да направят този избор за тях, чрез репресивни крайни реакции, които заклеймяват и отчуждават мюсюлманите, с което унищожават сивата зона.

Това е логична, макар и ужасяваща, стратегия, изтъкната по-рано тази година в помпозното, написано със 7000 думи, есе „Изчезването на сивата зона” в списание „Дабик“ на групировката. В него се твърди, че атаките от 11 септември 2001 г. „представят пред света

два лагера, между които човечеството да направи избор – лагера на исляма... и лагера на кръстоносната коалиция”.

Въпросът тук е, че няма средно положение: ДВА ЛАГЕРА БЕЗ ТРЕТИ ПОМЕЖДУ ИМ, крещи подзаглавието в „Дабик“ за всеки, който все още изпитва съмнение. Филипиката цитира Осама бин Ладен, цитиращ одобрително президента Джордж У. Буш. Бин Ладен казва: „Днес светът е разделен на два лагера. Буш говори истината, когато каза: „Или сте с нас, или сте с терористите”. Което означава или сте с кръстоносния поход, или сте с исляма”.

Сивата зона в Европа е такава заплаха за насилствения, изкривен сунитски екстремизъм на „Даеш“, защото тя доказва, че съвместното съществуване работи. Тези, казва „Даеш“, са част от тази опасна сива зона, която включва шиитските мюсюлмани, привържениците на Арабската пролет ...”независимите” и „неутралните” ислямски партии и тези партии, които претендират, че са независими от двата противоположни лагери ... от светските и демократични фракции”.

Дотук плашещо шантаво. Но атаките на „Даеш“ срещу сивата зона на Европа са като ехо на атаките на монархиите от Персийския залив срещу сивите зони в собствените им страни, политическите и гражданските социални пространства, където идеите са проучени и разменени.

Американските съюзници Бахрейн, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия постоянно атакуват политическото несъгласие, редовно хвърлят в затвора и измъчват активисти на човешките права.

В Саудитска Арабия осъждат на смърт за вероотстъпничество и, точно като „Даеш“, публично обезглавяват своите пленници. Бахрейн поощрява точно вида сектантството, който поддържа „Даеш“ чрез изключване на шиитите от своите единствено сунитски военни – военни, въоръжени и обучени от САЩ.

Когато през септември 2014 г. гръмна новината, че е заловен служител на сигурността на Бахрейн, който напуснал, за да се присъедини към „Даеш“, известният бахрейнски защитник на човешките права Набил Ражап написа в Туитър, че „много #бахрейнски мъже, които са се присъединили към #тероризма и #„Даеш“ идват от институциите по сигурността и че тези институции са първият идеологически инкубатор“. Той веднага беше арестуван и го грозят до 10 г. затвор за това, че публично е изразил това, в което мнозина са убедени.

Външният министър на Бахрейн Халид бин Ахмед ал Халифа обясни същия месец пред Си Ен Ен, че малкото кралство в Персийския залив се присъединило към военна коалиция за битка срещу „Даеш“, защото „тя („Даеш“) взима на мушка цивилни... и напада джамии“, пренебрегвайки да добави, че това е абсолютно същата работа, която извърши собственото му правителство преди три години по време на въстанието на шиитите на острова по време Арабската пролет.

Сивите зони са истинските врагове на „Даеш“, било то в Европа или Близкия изток, защото те отхвърлят безсмисления двоичен абсолютизъм „с нас или против нас“.

Време е Вашингтон да направи за себе си важен избор: дали да продължи да награждава своите репресивни съюзници с оръжия и политическа подкрепа, която им дава възможност да задушават техните сиви зони, или да промени посоката и да настоява за приобщаваща политика, от която „Даеш“ се бои най-много.

Преди ден Иракската армия обяви, че е разгромила "Ислямска държава" в провинциалната столица Рамади. Вижте повече във видеото: