2014 г.: Фалит, конфликт, възобновена надежда

Ф алит, конфликт, възобновена надежда - така виждат случилото се през 2014 г. политолозите Даниел Смилов, Димитър Ганев и Петър Николов.

Димитър Ганев от "Галъп интернешънъл" смята, че ключовата дума за 2014 г. е "конфликт". Отминаващата година няма да се запомни с добро - нито за света, нито за България, коментира той пред Лора Митанова от БТА. Две ключови международни събития нарисуваха новата геополитическа карта - конфликтът в Украйна и създаването на Ислямска държава. Това ще са конфликти, които няма да бъдат лесно разрешени и ще влияят върху международните отношения още години наред, прогнозира той.

Според него 2014 г. не е била добра и за България. Политическата криза, в която изпаднахме в началото на 2013 г., не бе разрешена и през 2014 г. За втора поредна година имаме по 3 правителства. Парламентарните избори на 5 октомври пък създадоха повече от сложна конфигурация в Народното събрание, а политическият ни елит остава с много ниско доверие, отбелязва той.

По думите му годината е била лоша за страната ни и в икономически план - бюджетният дефицит е преминал европейските изисквания от 3%, дългът се е увеличил, фалирала е четвъртата по големина банка в България, безработицата не е намаляла, а перспективите за икономически ръст не са оптимистични. Всичко това вещае за България една трудна 2015 г., опасява се политологът. Нивата на песимизъм през годината останаха на почти рекордно нива. Традиционно тези показатели отбелязват някаква динамика към по-добро след изборите, но последните парламентарни избори не показаха сериозно нарастващ оптимизъм, посочва той. Доверието към институциите остава на много ниски нива, като единствено при правителството се наблюдава някакъв ръст, но сравнително скромен, коментира той.

Според Даниел Смилов 2014 г. може да се опише с думата "фалит" - фалит на управлението "Орешарски", фалит на КТБ. Все пак да се надяваме, че това е и частичен фалит на негативните тенденции, които да отворят възможности за ново развитие, отбелязва той. Сега задачите, които предстоят, са наследството от тези два фалита да бъде преодоляно и да бъде изчистена политическата сфера от корпоративни зависимости, както и да имаме ефективно управление - защото през последните около две години страната беше стигнала почти до неуправляваемост, смята той.

Във външен план основната новина през годината бяха събитията в Украйна. Това за България имаше редица последствия, едно от които беше и развитието около Южен поток, отбелязва той.

Смилов констатира създаването на по-добра гражданска култура. Гражданите вече имат по-добра представа за корпоративните влияния върху властта, коментира той. Струва ми се, че вече има някакво разбиране, че отговорността за управлението не се изчерпва само да гласуваш на четири години и след това да не се интересуваш от това, което избраниците ти правят.

Явно съвременният демократичен модел изисква сериозно, почти непрекъснато внимание от страна на гражданите върху дейността на политиците и, когато политиците се отклонят от обществения интерес, трябва да има някаква реакция, посочва политологът. Без такава реакция успешна демокрация в съвременен вариант не е възможна. И последните две години бяха полезни от тази гледна точка, коментира той. Въпросът е тези тенденции да се окуражават и развиват, а да не се омаловажават и потискат. Притеснението ми е, че публичната среда, включително и медиите, невинаги играят позитивна роля в окуражаването на тези тенденции, допълва той.

За Петър Николов 2014 г. е годината на възстановената надежда. Проблемът по времето на кабинета "Орешарски" беше, че никой не вярваше, че България върви добре. Двигателят на функционирането на държавата и на институциите е общественото доверие, пълният срив на доверието води до липса на всякаква надежда, че нещо може да се оправи, а, когато обществото загуби надежда, настъпва време, в което може да се случат тежки социални катаклизми, обяснява той и допълва, че това вече е зад гърба ни.

Позитивна промяна е, че обществото усети сила в себе си, че може да се включи в политическия процес, че не е безгласна буква. Същевременно не залитна да търси някакви месии, а направи един по-рационален избор и партиите - и управляващите, и опозицията, реагираха адекватно на това, отбелязва политологът. Според него това е бил тежък период за политическата класа в България.

Логиката е следната - за да има стабилна икономика и въобще страната да се развива добре, трябва да има стабилно правителство. За да бъде стабилно правителството, то трябва да отговаря на очакванията на обществото и на изборните резултати. Когато нещо в тази поредица не се е случило както трябва, се стига до такава катастрофа, която преживяхме, и се надяваме, че няма да се повтаря, коментира той.