Ф искалният съвет излезе със становище по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (2026–2028 г.), в което отправя сериозни критики към фискалната политика на правителството.
Според анализа, заложеният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) от 5,7% от брутния вътрешен продукт, или 7,19 млрд. евро за 2026 г., допълнително влошава бюджетната позиция на страната. Съветът посочва, че проектът на бюджет „узаконява“ трайно превишаване на Маастрихтския критерий за дефицит от 3% от БВП.
В становището се критикува и липсата на реални структурни реформи в публичния сектор. Според Фискалния съвет предвиденото 10-процентно намаление на разходите за персонал от септември 2026 г. има ограничен ефект и води до икономии от едва 85 млн. евро.
Документът обръща внимание и на осигурителната политика, като определя предлаганите промени при държавните служители и магистратите като непоследователни. Според анализа, механизмът за брутно компенсиране на възнагражденията на практика неутрализира фискалния ефект през 2026 г. и отлага реалната реформа.
Критики са отправени и към приходната политика, като се посочва, че очакваният ръст на данъчните и осигурителните приходи се базира основно на мерки, които увеличават натоварването върху бизнеса. Сред тях са повишаването на максималния осигурителен доход до 2 300 евро, корекции в осигурителните прагове, ускоряване на акцизната политика и увеличение на цената на винетките с около 30%. Съветът изразява съмнение и относно реалистичността на очакваните приходи от ограничаване на сивата икономика.
По отношение на дълга се посочва, че при запазване на текущата политика държавният дълг може да достигне 51,1 млрд. евро, или 35,7% от БВП в края на 2028 г. Според анализа нарастващите лихвени плащания ще изместват ресурси от ключови обществени сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговата динамика в структурен проблем.
Фискалният съвет подчертава, че проектобюджетът за 2026 г. не предлага ясна стратегия за структурни реформи и фискална консолидация. Вместо това той разчита на разходни корекции и увеличено дългово финансиране, което според съвета влошава дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
Припомняме, че управляващите предлагат държавните служители да плащат сами осигуровките си от 1 август тази година в съотношение 80 на сто за осигурителя и 20 на сто за осигуреното лице, а от следващата 2027 година - в съотношение 60 на 40. Предвижда се и разработване на механизъм за поемане на личните осигуровки на останалите държавни служители, включително тези в МВР и въоръжените сили от 2027 година. По думите на финансовия министър Гълъб Донев, тези промени предвиждат компенсиране на възнагражденията, така че да се запази достигнатият нетен доход.
От Фискалния съвет смятат, че в обхвата на предложението трябва да се включат и военните, и полицаите още от първи август тази година, за да няма двоен режим и противопоставяне на заетите по сектори.
"Пълна катастрофа": Първи политически реакции след представянето на Бюджет 2026
От институцията посочват, че правителството следва да се възползва от промяната в режима за осигуровките, за да постигне фискална консолидация и да съкрати в някаква степен и без това прекалено раздутите разходи за персонал. Нещо повече, именно в тези два сектора, които остават извън промените засега, заплатите бяха драстично увеличени миналата година. Ето защо Фискалният съвет не счита, че трябва да се предвижда компенсация за покриване на личните осигурителни вноски на потърпевшите от промяната.
Фискалният съвет отбелязват, че многократно е повдигал темата за привилегированото отношение към държавните служители, военните, полицаите и магистратите по отношение на осигурителните им вноски. Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива спрямо останалите служители в държавната администрация (на трудов договор) и служителите в частния сектор. Няма икономическа логика в това едни служители да плащат лични осигурителни вноски, а други да не плащат, пише в позицията.
Кабинетът залага на по-високи осигуровки и винетки в Бюджет 2026
От Фискалния съвет припомнят, че в техните препоръки за оптимизиране на разходите за персонал в бюджета за 2026 г. още през есента са предложили отмяна на тази привилегия, като целта е била освен премахване на ненужната привилегия, да се постигне и фискална консолидация.
По сметки на Фискалния съвет платените осигуровки за държавните служители, вкл. тези в съдебната система (без тези по Закона за МВР) възлизат на 200 млн. евро, т.е. фискалният ефект за бюджета ще бъде около 100 млн. евро по-малко осигуровки. Включването на полицаите и военните в обхвата на мярката ще има много по-голям фискален ефект, тъй като към момента държавата плаща 73,3 на сто осигуровки, се посочва в позицията.