Още по темата

Европа реагира предпазливо на резултата от турския референдум за конституционни промени и още по-големи пълномощия на държавния глава Реджеп Ердоган.

51,41 на сто от избирателите гласуваха с "да" на допитването, което предвижда реформа, въвеждаща президентска система на управление. Според единия лагер това е важно, за да се осигури стабилност в ръководството на държавата. Противниците на конституционните промени пък заявяват, че те ще доведат до засилване на авторитаризма в страната. Конституционната промяна би позволила теоретично на Ердоган да остане на власт най-малко до 2029 г. За да влязат в сила предлаганите промени в законодателството, положителен вот на референдума трябва да са дали 50% плюс 1 от гласувалите. Вчера право на глас имаха над 58,3 млн. турски граждани. В цифри около 1,3 милиона повече са гласували "за". Против са били 48,6 на сто. Избирателната активност е била 86 процента. Общият брой на имащите право на глас е 58 366 647 души.

Вижте и първите думи на Ердоган - определи допитването като историческо решение

„С оглед на близките резултати на референдума и дълбоките последици на конституционните промени ние

призоваваме турските власти да търсят възможно най-широко национално съгласие при тяхното прилагане“, гласи съвместно изявление на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и комисаря за съседската политика и преговорите за разширяване Йоханес Хан.

„Конституционните промени и особено тяхното практическо приложение ще бъдат оценявани в светлината на задълженията на Турция като страна член на ЕС и като член на Съвета на Европа“, се казва още в изявлението.

„Приканваме Турция да вземе под внимание опасенията и препоръките на Съвета на Европа, включително по въпроса за извънредното положение“, гласи текстът.

В съвместно изявление канцлерът на Германия Ангела Меркел и външният министър Зигмар Габриел призоваха турските власти за предотвратят разделението в турското общество след референдума за конституционни промени. „Отговорност за това носят ръководството на страната и лично президентът Ердоган”, посочват те.

Берлин „приема за сведение резултатите от допитването” и „уважава правото на турските граждани да определят конституционния ред”.

Те отбелязват също, че ръководителят на мисията на ОССЕ Михаел Линк още преди гласуването „изрази опасения относно предоставянето на равни условия” за привържениците и противниците на реформата. 

Габриел заяви и че няма да се допусне поляризация сред 3-те милиона турци в страната му. 

Генералният секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд

заяви, че с „оглед на малката разлика в полза на промените турското ръководство ще трябва много внимателно да обмисля следващите си стъпки“. Крайно важно е, подчерта Ягланд, „да се осигури независимостта на правосъдието съгласно принципа на върховенството на закона, закрепен в Европейската конвенция за правата на човека“. Турция е пълноправен член на Съвета на Европа, който „е готов да подкрепя страната в този процеси“, увери Ягланд.

Австрийският министър на външните работи Себастиан Курц

написа в Туитър, че референдумът „показа колко е разделена страната; сътрудничеството с ЕС ще бъде дори още по-сложно". Турция официално е кандидатка за ЕС, въпреки че процесът на присъединяването се движи на бавен ход в продължение на години.

„Странно е да видиш как демокрацията се съпротивява на демокрацията. Мнозинството има право да решава, но аз съм обезпокоен от новата турска конституция“, заяви датският премиер Ларс Расмусен в Туитър. 

Официален представител на НАТО заяви, че конституционният референдум в страната-членка на алианса „е проблем на турския народ“. 

Първи жертви на референдума в Турция

Лавина от нарушения и инциденти в Турция

Истината за референдума в Турция

Източник: ЕПА/БГНЕС

Какво предвиждат промените

Ако референдумът мине, съгласно готвените конституционни промени, броят на народните представители в Турция се увеличава от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 г.

Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден.

Президентът ще има петгодишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само два пъти за този пост. Президентът ще остава лидер на партията, която го е излъчила, а не както е сега, да бъде безпартиен – правило, което държавният глава Реджеп Ердоган многократно наруши, откакто зае поста през 2014 г.

Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5% от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на граждани, имащи право на глас.

Новата система възлага изпълнителната власт на президента, а постът министър-председател се премахва. Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти.

Парламентът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. Но за целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати или мнозинство от 2/3.

Меджлисът няма да може да инициира вот на недоверие срещу държавния глава.

Президентът ще може да издава декрети относно правомощията си в изпълнителната власт. Законите обаче ще се изработват в меджлиса.

Единственият законопроект, който президентът ще внася е свързан с бюджета на страната.

Ако меджлисът одобри върнат за преразглеждане закон с гласовете на 301 депутати, президентът ще трябва да го подпише. В случай че турският парламент направи поправки във върнатия закон, президентът ще има право отново да го върне за преразглеждане.

Поправките обаче ще трябва да получат одобрението половината плюс един от гласовете на депутатите.

Президентът ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение той ще има неограничени правомощия.

Президентът ще може да разпуска кабинета. Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.