А рхитектурни фрагменти от България представя във Виена поредицата "Архитектура в Рингтурм".
Австрийската столица посреща образци от различни епохи - от средновековните манастири до сградите в съветски стил от времето на социализма.
Краят на ХІХ и началото на ХХ век се приемат за основополагащи за българската архитектура, а творенията от последните столетия впечатляват със своето многообразие и нови форми, възникнали между Изтока и Запада.
В началото на миналия век известните архитекти Льо Корбюзие и Бернард Рудофски са едни от първите, които обръщат внимание на неизвестната до този момент българска архитектура.
С разрастването на София след провъзгласяването й за столица възниква и нуждата от нов начин на проектиране и строителство, а това води до идването на високообразовани архитекти от Австро-Унгарската империя.
Влиянието на австрийската архитектура у нас е все още лесно различимо в редица български сгради. Такива са Военното училище, Военният клуб, Синагогата и Духовната семинария в София.
В края на ХІХ в. у нас се връщат първите архитекти, получили образование в чужбина. Сред тях са Йордан Миланов, Г. Фингов, Н. Юруков и Петко Момчилов. Появяват се сгради със специфичен национален характер - като Централните хали (Наум Торбов, 1909) и Светия синод (Петко Момчилов и Йордан Миланов, 1919).
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!