Синята карта

Е вропейската зелена карта, която всъщност e синя, най-сетне е на път да бъде въведена. Тя ще позволи да бъдат привлечени най-квалифицираните специалисти като средство за борба с липсата на квалифицирана работна ръка.

Очаква се текстът да бъде одобрен през декември, по време на Съвета на европейските министри. Германия вече направи опит да въведе подобна синя карта от 2000 до 2004, но само за областта на информатиката.

Германската инициатива обаче приключи с частичен успех или по-скоро с частичен провал. Много специалисти в областта на компютърните технологии, най-вече индийци, предпочетоха да заминат за САЩ, където явно условията се оказаха по-привлекателни, отколкото в Германия.

До 31 декември 2004, когато е сложен краят на програмата, германските власти са издали 17 000 карти. Това е по-малко от предвидените от правителството на Герхард Шрьодер 20 000 карти, но в същото време е доста, за да не се говори за провал.

Специалистите в Германия са категорични, че опитът със зелената карта е бил положителен. В момента висококвалифицираните специалисти могат да получат безсрочно разрешение за престой в страната. Условието, което поставя проблеми е, че те трябва да докажат доход от над 86 000 евро годишно. Очаква се германският парламент да свали тази бариера до 63 600 евро.

Новата европейска синя карта не е лишена от критики и някои дори смятат, че това е начин да се ограби елитът на трети страни. В самия ЕС новите страни членки критикуват този червен килим, постлан пред чуждестранните работници докато гражданите на тези страни нямат право да работят където им се иска.

Такъв е случаят с поляците и би следвало те да се противопоставят срещу възможността специалисти от трети страни да са с предимство на трудовия пазар пред самите граждани на ЕС.

Варшава обаче подкрепя по-скоро директивата за въвеждане на "синя карта", защото страната изпитва остра нужда от висококвалифицирани специалисти в някои сектори. Полша пострада много заради масовото изтичане на квалифицирана работна ръка на Запад след присъединяването й към ЕС.

България също изпитва необходимост от висококвалифицирани кадри след като голяма част от българите със специалности потърсиха работа извън страната.

Тази година българското правителство одобри Национална стратегия по миграция и интеграция за периода от 2008-2015 г. Чрез мерките в тази програма трябва да се привлекат емигриралите българи да се върнат обратно и да се регламентира приемът на хора от трети страни, които да попълнят незаетите работни места.

Втората задача напълно съвпада с въвеждането на европейската синя карта.

По принцип българският парламент подкрепи проекта за директива за синя карта през юни тази година. Когато през октомври външните министри одобряваха идеята за европейската синя карта, само България и Чехия изразиха своите притеснения от изтичането на мозъци към старите страни-членки, където трудът им е много по-високо платен.

Впоследствие те оттеглиха своите възражения и това направи възможно приемането на синята карта. Като документ синята карта у нас ще се издава от министерството на вътрешните работи. От своя страна българският министър на труда и социална политика в опит да застрахова трудовия пазар от наплив на имигранти от трети страни, заяви, че ще ограничи вноса на висококвалифицирани кадри.

Синята карта ще дава конкретно разрешение за работа - за определено работно място и от един работодател. Самата карта, както е известно, регламентира процедурата по наемане на високвалифицираните специалисти.

Как обаче синята карта ще се отрази върху един силно мотивиращ факт като заплащането все още не е ясно. Защото в момента инженерите, от които силно се нуждае българската икономика, имат по-високи заплати в Индия и в Китай, страни, чиито специалисти са потенциалния трудов ресурс за България и ЕС.

Между 30 000 и 40 000 са инженерите, които не достигат за различни позиции в България.

У нас дори в чуждестранни компании като "Сименс" са принудени да назначават студенти. Политика на "Сименс България" е да предлага стажантски програми за допълнителна квалификация на бакалаври или магистри последен курс.

Въпреки финансовата криза съкращенията не засягат инженерите. Нещо повече, в системата на компанията всеки служител, който доведе квалифициран инженер, получава премия от 5000 швейцарски франка.