Електронни разногласия

С ъдебни жалби, заявления, искане на оставка, обвинения в корупция и обвинения за защитаване на корпоративни интереси, заплаха за даване на съд за клевета...

С подобни инструменти си комуникираха през седмицата представители на технологичния бранш в България и Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) в лицето на неговия министър Николай Василев. Причината - търгът за изграждане на интеграционната система на електронното правителство. Тя трябва да е ядрото на всички онлайн услуги, които българската държавна администрация предлага и ще предлага.

Според БАИТ (Българска асоциация за информационни технологии) - най-голямата браншова организация на фирми от нашия ИТ сектор, конкурсът е организиран по тенденциозен начин, а според Николай Василев атаката идва от "определени кръгове в асоциацията, които искат да спрат процеса по изграждането на е-правителството".

Въвеждането на електронното правителството е от изключително важно значение за България. То би трябвало да улесни комуникацията на гражданите и бизнеса с администрацията, както и контактите между самите държавни ведомства. На този етап обаче, почти пет години след като Министерският съвет прие стратегия за е-правителство, реализирането му е частично и в някои случаи - формално. Държавните ведомства нямат ясна концепция за какво точно става дума и като цяло няма нормативна база, която да регулира изграждането му.

В основата на конфликта беше търгът за изпълнител на информационното ядро, около което трябва да се изгради електронното правителство. Това практически е най-важният компонент от системата, защото ще координира комуникацията между всички държавни ведомства. Предвидените средства за финансиране на проекта са около 6 млн. лева.

За участие в търга документация закупиха десет фирми, като в крайна сметка в реалното наддаване се включиха два консорциума. Първият от тях е изграден около представителството на "Хюлет-Пакард", а вторият - около "Сименс бизнес сървисиз".

Представители на една от фирмите, закупили документация - "IBM България", също са се срещнали през седмицата с ресорно отговорния министър Николай Василев. Според него по време на срещата те са изявили желание да участват в наддаването, но впоследствие са "предпочели да обжалват и да спрат процедурата заради спорта".

Запитан за коментар, управителят на "IBM България" Петър Ранделов отказа да обясни какво представляваната от него компания намира за нередно в условията на конкурса. Със сигурност обаче се знае, че две от закупилите документи фирми - "Аксиор" и "Контракс" - вече са подали съдебни искове срещу обществената поръчка.

В крайна сметка председателя на БАИТ Златко Златев поиска отмяна на търга и провеждането на нова процедура при по-ясни условия, както и цялостно преразглеждане на нормативната база и политиката на държавата при провеждането на подобни поръчки.

Търг по мярка

Основната критика на БАИТ е насочена към изискванията към участниците в търга. Членовете на сдружението бяха категорични, че поставените условия са дискриминационни и не позволяват участието на български фирми и в същото време съвсем активно насочват конкурса в полза на единия от участниците - "Хюлет-Пакард".

Пламен Чирипов, член на БАИТ и управител на компютърната фирма "Аксиор", закупила тръжна документация, каза за "Капитал", че от техническите изисквания може да се види, че става дума за директен превод от рекламни брошури на "Хюлет-Пакард".

Становището на Николай Василев по това обвинение беше еднозначно. Той заяви, че става дума за проект от голяма сложност, който "ще постави основите на електронното правителство" и допълни: "Критерии са високи, защото не можем да си позволим провал."

След изявленията на БАИТ Николай Василев мина в контранастъпление. "Защо "Сименс"­ са подали оферта, след като търгът е бил предрешен", риторично запита той. Представител на голяма технологична фирма сподели подозренията си, че е възможно да има споразумение между двата консорциума, които ще влязат в състезанието, да си поделят задачите. Никой от бранша обаче не ангажира името си с подобно твърдение. Факт е, че двете оферти са подадени в много кратък период от време с разлика от десетина минути.

"Няма да коментираме на този етап", каза за "Капитал" Милена Михайлова, директор "Корпоративни комуникации" в "Сименс България".

Управителят на "Хюлет - Пакард България" Саша Безуханова също не изложи официална позиция по въпроса до редакционното приключване на броя. "Въвеждането на електронно правителство е сред необходимите условия за преодоляване на корупционните практики в България", заяви по-рано през седмицата Безуханова пред в. "Дневник".

Срокът

По думите на Николай Василев изпълнителят, който спечели поръчката, ще има 11 месеца, за да я изпълни. Още при отварянето на офертите той бе категоричен, че няма да се подписват допълнителни анекси за удължаване срока или още по-малко да се отпускат допълнителни средства.

За Пламен Чирипов от БАИТ 11-месечният срок не е достатъчен дори и за проектирането на подобен софтуер, а още по-малко за изграждането му. Георги Крушков, собственик на софтуерната фирма ДАКСИ, е категоричен, че за 11 месеца качествен продукт няма как да бъде предоставен. Пламен Чирипов го допълва: "Не е възможно синхронизацията между различните ведомства да стане толкова бързо."

Практиката в България до този момент напълно потвърждава думите на въпросните двама собственици на технологични фирми. Като пример може да бъде посочена фирма "Bull", която вече втора година се опитва да интегрира иначе готово софтуерно решение на информационна система на Националната агенция по приходите.

Софтуер vs. хардуер

Един от основните мотиви на БАИТ срещу поръчката е разпределението на финансирането за софтуер и хардуер. Според Пламен Чирипов от приложения към тръжната документация договор става ясно, че средствата, които ще отидат за съставянето на софтуер, са едва 10% от целия бюджет. Според БАИТ това означава, че този проект не може да бъде изпълнен, що се отнася до същинската, софтуерната му, част.

Георги Крушков е категоричен, че в подобни проекти водещ е не хардуерът, а софтуерът. За него е абсолютно необяснимо защо 90% от предвидените средства ще отидат за закупуването "на железа". Подобно мнение изрази и Пламен Чирипов, който каза, че от тръжната документация става ясно, че първо ще бъде доставен хардуерът, а в края на проекта - и самият софтуер.

Това означава, че компютрите и инфраструктурата вероятно ще бъдат доставени месеци преди софтуера, което ще доведе до обезценяването им. "Тогава пък ще трябва да се проведе търг за надграждането им", иронично коментира Георги Крушков.

Според Неделчо Неделчев, съветник на Николай Василев, договорът е ясен и покрива напълно предмета на поръчката и се допълва от техническото задание.

Сценарият, който предвижда "складирането" на хардуер без инсталиран на него софтуер, не е рядко срещано явление в България. За пример може да бъде даден проектът за училищен интернет - компютрите са доставени, но поради зле скалъпена тръжна процедура едва ли скоро ще бъдат свързани в интернет.

Николай Василев беше категоричен, че практически е невъзможно някоя от фирмите да вземе предвидените за проекта средства, без да го реализира. По думите на министъра на държавната администрация, неустойката за неизпълнение на договора е 1 млн. лева, като допълнителни суми може да бъдат потърсени по съдебен път.

Каквото и да стане с така или иначе фатално закъснелия проект за е-правителство, сблъсъкът между БАИТ и Николай Василев бе показателен: за първи път фирми от технологичния бранш открито коментират неща, за които преди са говорели само неофициално, и директно се конфронтират с администрацията. Защото до този момент обикновено те предпочитаха да мълчат и да си разпределят държавните поръчки.