Обръщенията към жените

Г оспожа или госпожица - възможно ли е това разграничение да се доближава до дискриминацията? Така поне смята парижанката Матилда, лансирала петиция за премахване на термина "mademoiselle" от административните документи.

Според Матилда "mademoiselle" датира от времето, когато жените са били смятани за граждански неспособни.

А един господин си е господин от първия до последния ден на живота си, независимо дали е женен, разведен, дали има или няма деца.

Семейното му положение не е важно за гражданския му статут за разлика от жената. Именно тук смятаме, че има дискриминация, защото

жените трябва да посочват семейния си статус

Матилда се представя с това име, защото иска да остане анонимна, опасявайки се, че може да бъде санкционирана в професионално отношение.

Причината е, че подобен ангажимент, смятан за феминистки, не се посреща с добро око, особено от мъжете. Затова и петицията на Матилда се лансира от открито феминисткото движение Chiennes de garde (букв. от френски "Kучки пазачки").

Как изглеждат нещата в останалите европейски страни? Германките се обиждат, когато ги наричат freulein, в Англия жените вече не се наричат мис или мисис, а използват

неутралното miz, което не показва семейното им положение

В Литва обаче, разграничаването е съвсем ясно, тъй като към фамилното име се прибавя наставка според гражданския статут. От 2003 обаче жените могат да изберат неутрална форма на фамилното си име.

Феминистките в Литва обаче продължават да се борят за окончателното премахване на наставката "иене".

В литовския език повечето фамилни имена на мъжете имат наставка "ас", а женските - "иене". Ако жена се омъжи за мъж с фамилия Савас, нейното име ще стане Савиене.

Тази традиция съществува от ХVІІ век, но според съвременните феминистки в Литва тя представлява дискриминация.

След промяната от 2003 г. дамите, които желаят могат да използват неутралната форма и жената, омъжила се за г-н Савас може да се казва просто Саве, вместо Савиене.

Преди 17 години българите преминаха

от "другарю" към "господине" и от "другарко" към "госпожо"

Тези обръщения са индикация за настъпващи обществени промени и на ниво обръщения между хората. Етикетът обаче не може да върне автоматично периода отпреди 50 години.

Съвременният етикет повелява, ако една жена желае да я наричат госпожица, тя ще си каже. Ако тя не изрази изрично желанието си за това обръщение, следва да се използва общоприетото "госпожо".

Това е

задължителното обръщение към деловите жени,

които в последно време станаха повече.

В деловата сфера учтивите обръщения включват често и самата титла като "проф. Петрова" или "д-р Иванова", "съдия Илиева" и тогава обръщението "госпожо" отпада.

Съгласно регламента на държавния протокол само за действащите държавни лица и министри се изисква обръщението от типа "господин/госпожо министър" .

Експертите по етикет отбелязват, че самото обръщение "госпожо" е чудесна възможност да се избави човек от ситуация, в която не си спомня името на жената, с която говори.

Мнозина обаче продължават да разчитат на собственото си езиково чувство и да употребяват и "госпожице", и "госпожо", а и някои други изразни форми като "Къде така, ма?", "Ела бе, жена", "Ей, госпожата с шапка", "Малката, ела насам"...

Ежедневието изобилства от нарушаване на етикета. Наблюденията показват, че при използване на обръщенията

жените са по-любезни, отколкото мъжете

Прието е също дамите да не бъдат питани за семейното им положение.

Както с обръщението към нея, една жена не иска да дава лична информация за себе, така и при представянето си тя не трябва да казва дали е госпожица Иванова или госпожа Иванова.

Относно фамилните имена, нещата много са се променили. Например, в брачните свидетелства от 1946 г. жената е приемала освен фамилното и бащиното име на съпруга си.

Днес жената може да избира да запази фамилното си име, да вземе фамилията на съпруга си или да я добави към своята.