Георги Лозанов: Писател ли си, информатор ли си, вече няма значение...

П редполагам, че могат да се дадат много дефиниции на понятието "черен пазар" и близкото до него "черна борса", но ми се струва, че и най-елементарната върши работа - на него просто се продава нещо, забранено за продаване. Да кажем, дрога.

Работата е по силите само на организираната престъпност, т.е. на организация с ясно разпределение и йерархия на функциите, с необходимост от квалификация, отчет и контрол при изпълнението им и със съответните санкции.

Прилича на устройството на държавата в различните й сектори, само че от обратната страна на закона. Приликите са до детайл, например застраховането - когато дрогата влиза в една страна (защо не нашата) от единия край на канала, на базата на предавателно сключен договор я поема "черният застраховател", който гарантира, че ще излезе от другия край.

Ако това не стане, плаща - като при "застрахователно събитие" (преди това, разбира се, се води следствие за причините и може да се наложи други да платят или да си платят), а ако стане, застрахователят си прибира вноската.

Аналогията с държавата може да продължи - до вътрешните служби за охрана (униформата обикновено е анцуг или черен костюм), до наемните армии и т.н., но тя далеч не е само структурна и формална. Пък и въобще не е само аналогия, а е и взаимодействие.

Престъпните организации имат мощни тела и осъществяват своите дейности успоредно със социалните, на същия терен, така че няма как да останат незабелязани от държавата.

За да съществуват, тя трябва да им позволи, да съучаства в тях, т.е. значи, че в държавата има мафия.

Последното няма кого да изненада, то за нас е "общо място" и не сянката на мафията, която мина през МВР скандала, го превърна в един от най-мощните за целия преход и доведе до падането на вътрешния министър.

Мафия, корупция и пр. отдавна са се превърнали в мантри, не означават нищо конкретно, функционират по-скоро като политически метафори.

Докато разприказвалите се генерали (съзнателно или по недоразумение) извадиха на яве нещо далеч по-скромно, но за сметка на това от сферата на технологиите, а не на метафорите; на поведенческите нагледи, а не на моралните оценки.

Впрочем, и за него имаше достатъчно подозрения и интуиции, дори направо обществена убеденост, че е така, но сега му бяха набавени перипетии и персонификации отвътре, от министерството, от държавата. Изглеждаше, като че ли тя е полудяла или е решила да направи напук на себе си, излязла е на публично място и си е вдигнала полата. Няма място за еротични отклонения - гледката е грозна и плашеща.

Извън другите си сюжетни линии, МВР скандалът не остави съмнение, че в България действа черен пазар на информация. При това не както с дрогата, организиран от престъпниците в съучастие с държавата, а от самата държава, на която престъпниците - доброволно или след рекет - се оказват просто клиенти.

Провидя се механизмът, по който чрез СРС-та и от други източници идва информация от престъпния свят и после чрез тайнствени срещи, телефонни разговори и пр. се връща пак там. Разбира се, остойностена и допълнена с необходимите факти от оперативната работа на службите, така че никой никога, ако лоялно участва на черния пазар, да не може да стигне до затвора.

Държавната институция е обърната с хастара нагоре и ако видите в някой ресторант (това било масова и напълно законна практика за събиране на информация) висш служител от МВР да разговаря с престъпник, нищо чудно в този момент служителят да информира информатора си.

Ако романизираме и литературизираме образа, който скандалът създаде на МВР, може да се каже, че по високите си етажи то работи като частен детектив, нает от мафията. Историята му е обратна на тази на "уязвимия детектив", както Цветан Тодоров нарича детектива при Хамет и Чандлър, който "загубва своята неуязвимост, бива "сгащван", раняван, непрекъснато рискува живота си...".

Нашият е неуязвим детектив, нищо не може да му се случи, най-много - и то само под европейски натиск, да го уволнят или да си подаде оставката, т.е. да си загуби мястото. Но дори и това не е вярно, защото така остава изцяло в престъпната среда, на която и без това принадлежи.

Скандалът даде красноречиви персонални илюстрации на разклатената идентичност по линията престъпност - борба с престъпността.

Герои като Алексей Петров, например, се появиха на сцената с мутраджийски бекграунд, за да се окажат по-късно дълбоко законспирирани служители на реда и в последна сметка назначени да поемат към българското ФБР.

Макар и с недомлъвки, дори на "братята" Галеви им хрумна да претендират за подобна сложна съдба.

В криминалната литература съществува типажът на разкаялия се престъпник или на разбунтувалия се полицай. При нас продължава да си е валиден типажът на Богомил Райнов - господин Никой, той не е нито престъпник, нито полицай (още по-малко пък разкаял се или разбунтувал се), защото е двете едновременно. Мутрите получават прякори, служителите - чинове.

Естественото следствие от конвергенцията на средите, от неизбежната уродливост на плодовете на кръвосмешението е чиновете да станат прякори. И вместо Маджо или Маргина на подсъдимата скамейка да се появят Генерала или Полковника.

Разбира се, трябва да се признае, че МВР и другите служби работят като частен детектив не само в полза на заявената престъпност, но и на различни институционални, междуинституционални и политически (особено пък политически) борби.

Всъщност, тъкмо във връзка с последните, в началото на прехода беше създаден черният пазар на информация, като първата стока на него бяха досиетата. Тя беше особено търсена пак заради разклатените идентичности и то не само по линията престъпност - борба с престъпността, а и по много други - комунист-демократ, далавераджия-идеалист и т.н.

Вървеше мощно самозванство, резултат от прекъснатите лични и исторически разкази, което минаваше през по-нахално или по-незабележимо пренаписване на биографиите.

Така че, ако успееш да купиш или да придобиеш "на черно" биографично свидетелство за някого, той самият започва да ти принадлежи. Черният пазар на информация тогава беше (и не е преставал да бъде) пазар на души.

Сега вече има закон и досиетата добиват публичност, макар и с фалшификациите във и около тях, но във всички случаи цената им от ден на ден пада. И рискът от фалити нараства.

Краят на черния пазар на информация е когато тя излезе на светло. И не само с информацията е така. Спомням си например, че по времето на соц-а, когато пуснаха в търговската мрежа маратонки "Ромика", търговците, които ги продаваха пред гарата, трябваше да се преориентират и минаха на часовници и злато.

За да не стане и с тях така, службите, подпомагани от политиците, успяха да задържат с десетилетия отварянето на архивите на ДС. Впрочем, това е обща нагласа или по-точно истерия във и на държавата - всичко, което може и за колкото се може по-дълго да се засекрети, да му се лепне етикет верифицирана или служебна информация, националната сигурност на гражданите да се тълкува като основание просто да не знаят много-много.

Настоящите и бившите генерали от МВР, които генерираха скандала, бяха атакувани от други генерали, а и от "национално отговорни" коментатори с различни чинове и от различен вид, че са си позволили да проговорят; че въобще скандалът не е от това, което са казали, а заради това, че са го казали.

В смисъл: срамните болести не са срамни, ако не минават прага на дома. А не като Фанчето, Мичето и Сийчето, дето "нови рокли си облекли и на доктор се повлекли".

Само премиерът явно им съчувстваше и заговори за нуждата от оздравяване на МВР.

Само че Фанчето, Мичето и Сийчето, като песенни персонажи, са безсмъртни, генералите от МВР също са живи и здрави, докато Георги Стоев е убит с два куршума в главата.

Откакто досиетата постепенно излизат от черния пазар на информация и той се свива до обмена между служби и престъпност, всеки, който унищожава стоката, като й дава публичност - защото се е озлобил, мисли се за новия Христо Калчев или кой знае защо - попада в най-рисковата категория.

Естествено, въпреки намесата на Владо Даверов, а може би тъкмо заради нея, Георги Стоев, Бог да го прости, едва ли (във времето) ще се окаже писател, но несъмнено е разкаял се и разбунтувал се информатор, решил да продава информация на легалния пазар - в книги и в медии.

Последната информация, която дава в "Сеизмограф" на Би Ти Ви, е, че искал да свидетелства срещу Маждо, но "органите на реда" и лично Румен Петков са му попречили. Няма никакви гаранции, че тя е вярна, нито, само защото е последна, че е повод за убийството му.

Но пък нямаше как, след цялото това публично говорене по секретни въпроси по време на скандала, поне някой да не изгърми - хей така, за назидание и поука.

С генералите щеше да е много по-трудно, а и по-опасно. Пък и при тях това най-вероятно е временно състояние - на нервна или на политическа почва. Скоро ще си влязат в старите роли и слънцето пак ще изгрее на черния пазар на информация. Продавачите весело ще подвикват по ресторантите, а купувачите ще си показват татуировките...

kultura.bg