40 години по-късно: Чехия и Грузия - същото ли е?

С инвазията през нощта на 20 срещу 21 август1968 г. Москва разгроми

"Пражката пролет" - трагичният опит на чехословашки реформисти

да изградят "социализъм с хуманно лице".

С цената на живота на най-малко 108 души Москва върна своя съюзник от Варшавския договор обратно в руслото на твърдолинейната политика, където той остана до 1989 г. , когато падна Берлинската стена и Нежната революция най-после сложи край на тоталитарния режим, пише Майкъл Уинфри от Ройтерс.

40 години по-късно, въпреки че Чешката република е демокрация, членуваща в НАТО и ЕС, а Вера Махутова от град Дечин е разтревожена от конфликта в Грузия, чиято армия бе разгромена миналата седмица от руски сили, навлезли дълбоко в нейна територия.

Преди 40 години Вера Махутова се събужда в августовската нощ от грохота на съветски танкове, влизащи през границата с Източна Германия.

Еднаквото и при двата случая, подчертава бртитанският журналист, е ясното послание на Москва, че няма да приеме драматична политическа промяна в страна, която смята за част от своята сфера на влияние - така наречената от Русия "близка чужбина".

"Това бе голям удар за нас и промени всичко. Ако не бяха руснаците, животът ни щеше да бъде съвсем различен," казва Махутова, която сега е на 61 години. "В Грузия на практика е същото. Те завладяват още една страна."

Двете инвазии се различават по много неща,

не на последно място по това, че Грузия, ревностен съюзник на Запада, направи първия ход в последната криза с опита на 7 август да си върне със сила отцепилия се проруски регион Южна Осетия.

Някои на Запад виждат в кризата връщане към Студената война. Според анализатори то всъщност е набирало скорост с години, но въпреки това хваща Вашингтон неподготвен и показва слабостта на Евроатлантическия съюз.

"Руските сили трябва да напуснат Грузия незабавно," каза американският държавен секретар Кондолиза Райс. "Сега не е 1968 г."

Преди 40 години Москва оправда интервенцията си като "братска помощ" за Чехословакия. За конфликта в Грузия казва, че е била принудена да се притече на помощ на руските граждани, които били атакувани в Южна Осетия.

За близо две десетилетия след свалянето на комунизма и разпадането на Съветския съюз влиянието на Запада бавно проникна в бившата империя на Кремъл.

Шест от бившите най-близки съюзници на Москва и три от някогашните й балтийски републики изоставиха своите бивши съветски господари в полза на членство в ЕС и НАТО.

Сван Корнел, директор на изследователския отдел в Института за Централна Азия и Кавказ, каза, че Русия възприема тези събития - разширяването на НАТО, революции, водещи до прозападни правителства в Грузия и Украйна, и разполагането на американски противоракетен щит в Полша и Чехия - като неприемливи заплахи.

Окуражена от дължащия се на петрола икономически бум и възродения национализъм при бившия президент и настоящ премиер Владимир Путин, както и от затрудненото положение на САЩ, водещи войни в Ирак и Афганистан и изправени пред икономическата криза у дома,

Москва се докопва до предишните си позиции.

Сега перспективите за приемането на Грузия в НАТО - главна цел на президента Михаил Саакашвили, са доста съмнителни, както и тези на близкия съюзник на Грузия - Украйна.

След близо 20 години ангажираност със Запада Москва изглежда е възприела отново светогледа за "сферите на влияние", според който се опитва да упражни власт върху не толкова силните си съседки.

"Доктрината на Путин се отнася главно за обръщане на украинската и грузинска революция и идване на власт на покорни, полуавторитарни правителства, които руснаците да контролират," казва Корнел пред Ройтерс.

"Целта в Грузия е смяна на режима. Дори и да спрат танковете си на километри от Тбилиси, те искат Саакашвили да не е там."

Тази идея не е нещо ново за Вера Секеркова, на 63 години, която си спомня как руснаците нападнали печатницата, където работила през 1968 г., за да попречат да излезе "контрареволюционен" материал.

Тя и още една пенсионерка, която отказа да каже името си, казаха, че са смятали, че страната им може би никога няма да бъде напълно безопасно място.

"Руснаците знаят само да се бият, бият, бият и не чуват никакви разумни доводи," каза жената.

Други страни в региона от дълго време предупреждават за възродената Москва, която при Путин наказваше бившите си васали с търговски санкции и с прекъсване на доставките на петрол и природен газ всеки път, когато те отговаряха на ухажването на Запада.

"Може би сега светът има по-вярна представа за Русия,"

каза Рейн Адамсън, 42 годишен учител от Естония. Проучване на общественото мнение сочи, че 83% от населението на страната-член на НАТО, виждат в инвазията на Москва в Грузия опасност за другите съседки на Русия.

Чехите и поляците се опитаха да се скрият по-навътре под западния военен чадър със съгласието си да приемат на своя територия части от подкрепяния от САЩ противоракетен щит. Макар Вашингтон да твърди, че чешкият радарен обект и полските ракети прехващачи целят да предупредят за атаки на страни като Иран, а не Русия, много хора в Чехия и Полша смятат, че по този начин могат да бъдат защитени от влиянието на Кремъл.

Това стана ясно миналата седмица, когато, след месеци на отлагане Вашингтон и Варшава бързо сключиха сделка, включваща план за укрепване на военновъздушните сили на Полша. Москва реагира като заплаши, че може да насочи ядрения си арсенал срещу бившия си съюзник.

Конфликтът в Грузия промени също мнението на някои поляци, които първоначално бяха срещу плана. Проучване на общественото мнение показа вчера, че вече 50% от поляците одобряват плана в сравнение с малцинство преди.

Марго Лайт, професор по международни отношения в Лондонския икономически университет, каза, че бившите страни от Варшавския договор се заблуждават, ако смятат, че като правят услуги на Вашингтон, това им осигурява защита от влиянието на Москва.

Отговорът на Запада, който се изразява в извиване на ръце и риторика, по отношение на Грузия, е доказателство за ограниченията, които НАТО има, каза тя.

"Не може да се мисли, че САЩ ще рискуват да навлязат в пряка военна конфронтация с Русия заради Полша или друга страна в региона. "Грузия всъщност доказа това." каза Лайт.

------------------------------------------------------
На 21 август 1968 г. 200 хил. войници и танкове на Съветския съюз, България, ГДР, Полша и Унгария нахлуха на територията на Чехословакия, за да предотвратят опита за реформиране на комунистическата система под ръководството на Александър Дубчек.

Съветската агенция ТАСС и агенциите на другите държави от комунистическия блок оправдаха нахлуването с "необходимост от оказване на интернационална помощ на приятелските народи на Чехословакия" от "братските народи на световната комунистическа общност".

Проучване, направено поръчка на вестник "Хосподарске новини" в Чехия миналата седмица, показа, че повечето от чехите не могат да простят на Русия за окупацията.

64% от гражданите на Чешката република не могат да простят на Русия за нахлуването, а 36% са на обратното мнение.

Нахлуването не само ликвидира реформите, но беше последвано от окупация на Чехословакия от съветски войски, която продължи повече от 20 години.

Последните окупационни сили напуснаха тогавашна Чехословакия чак през 1991 - година и половина след падането на комунистическия режим.

Хиляди чехословашки граждани бяха преследвани по политически причини и много от тях емигрираха в годините след нахллуването на армийте на Варшавския договор.