Последните часове на СССР

Р оден в кървава революция и израснал на фона на ужасяващи чистки, СССР умира изненадващо спокойно преди около 25 години. С 10-минутна реч и сваляне на знаме от пилон, една от най-могъщите империи в световната история стига края си и се разпада на 15 независими държави.

До Коледа на 1991 г. Михаил Горбачов вече е президент без страна. Три от 15-те републики на СССР вече са обявили независимост, а дни по-рано лидерите на други 11 са се съгласили да напуснат Съюза, за да формират Общност на независимите държави (ОНД), припомня History.com.

Детската мечта на Путин: Възстановяването на СССР

Тачър мислела за съюз с СССР срещу германска Европа

Горбачов: НАТО прави крачка към реална война

След като лидерите на републиките подписват виртуалната смъртна присъда на СССР, на Горбачов му остава само да загаси лампите. Така в 10-минутно телевизионно обръщение в нощта на 25 декември Горбачов се обръща към нация, която вече не съществува. Той обявява разпадането на СССР и оставката си като негов осми и последен лидер.

ССССР умира на 69 години.

Пет години след революцията на болшевиките, които свалят от власт руския цар и установяват социалистическа държава, Русия присъединява съседите си – на 30 декември 1922 г., за да се образува Съюз на съветските социалистически републики с първи лидер Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Ленин.

Комунистическата власт е доста болна вече от няколко години, когато 54-годишният Михаил Горбачов идва на власт през 1985 г. Скрита зад Желязната завеса, стои една разлагаща се империя с икономика в застой, която е изостанала от Запада.

Горбачов смята, че за оцеляването е необходима реформа и той предприема

отчаяни действия в отчаяни времена.

Поставя началото на политическата откритост (т.нар. „гласност“), която води до нови свободи и демократични избори и на „перестройката“ (бел.ред. икономическо преструктуриране), които разхлабват държавния контрол върху съветската икономика и ограниченията за частни предприятия. Промените, направени от Горбачов са много популярни в чужбина, но у дома мненията за него не са особено добри, тъй като СССР изпитва сериозни трудности през трансформацията.

RT AlexKokcharov: On this day 30 years ago the #USSR announced the start of #Perestroika: pic.twitter.com/Eq1A3oVhOA

— Политота (@ruzke_politota) January 27, 2017

Реформите на Горбачов подготвят сцената за поредица от предимно безкръвни революции в сателитните страни на СССР в Източна Европа през 1989 г. След като Берлинската стена пада, съветският лидер решава да няма военен отговор. Историческите промени печелят на Горбачов Нобелова награда за мир и той е обявен за „Човек на десетилетието“ от сп. „Тайм“, но СССР губи своя комунистически Източен блок.

Все по-често Горбачов е дърпан в две различни посоки. От една страна са демократите, които искат още по-големи свободи и автономия за републиките, а от друга са консерваторите, които искат да се сложи край на реформите, които вярват, че разбиват Съюза. Лидерът на руската република Борис Елцин е особено радикален и след като е освободен от работа в комунистическата партия през 1990 г., той призовава за оставката на Горбачов, когато съветската армия се проваля в Литва и други републики, които търсят независимост и по-голям суверенитет.

Комунистическите хардлайнери в правителството и военните са видели достатъчно. На 18 август 1991 г. те поставят Горбачов под домашен арест във ваканционния му дом в Крим и обявяват, че е „неспособен по здравословни причини“ да продължи да изпълнява президентските си задължения. Водачите на преврата обявяват извънредно положение. Докато

танковете минават през Москва

хиляди хора излизат по улиците и правят живи вериги и барикади, за да защитят руския парламент. Елцин повежда съпротивата срещу преврата и той се проваля само след три дни.

RSFSR President Boris Yeltsin stands on a tank in Moscow to defy the August Coup, 1991. pic.twitter.com/WEdFr5qH2g

— History Facts ²⁴⁷ (@historyfacts247) November 13, 2015

Михаил Горбачов се връща в Москва на 22 август 1991 г., но не той се превръща в герой, а Борис Елцин, който бързо става много по-популярен от действащия президент.

На 8 декември руският президент се среща с лидерите на Беларус и Украйна във вила край Минск и подписва споразумение за формиране на ОНД. „Съветският съюз като международен и геополитически субект вече не същесвува“, пише в текста на споразумението.

Елцин, който вече е поел контрола върху КГБ, парламента и дори президентския офис на Горбачов, казва: „Ние уважаваме Горбачов и искаме той спокойно да се пенсионира“. Оставен без никакъв друг избор, президентът на СССР подава оставка на 25 декември. „Благодарение на ситуацията, която се е развила в резултат на образуването на ОНД, аз прекратявам дейностите си на поста председател на СССР“, казва Горбачов в обръщението си.

25/12/1991 Mikhail Gorbachev Resignation Speech Отставка Горбачева https://t.co/jVOZBRgNYt

— Αντίοχος Αχαρνεύς (@antiochusacharn) December 25, 2016

„Ние живеем в един нов свят. Сложен е край на Студената война и надпреварата във въоръжаването, както и на лудата милитаризация на страната, която осакати нашата икономика, обществени нагласи и морал“, казва той преди да отбележи, че

„старата система се срина преди новата да има време да заработи“.

A family watches Soviet President Mikhail Gorbachev's resignation speech in their Moscow home, Dec. 25, 1991. pic.twitter.com/0ue8BM4HTT

— Old News Pics (@OldNewsPics) August 26, 2013

Минути след края на речта му той предава ядрените кодове на Борис Елцин. След това без блясък е свалено знамето на СССР пред Кремъл и е издигнат трикольорът на Руската федерация.