Първанов: Подценяват се заплахите за сигурността

През последните месеци от военното ведомство последователно се налага линия за подценяване на заплахите за сигурността, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони.

Това пише президентът Георги Първанов на личната си страница http://georgiparvanov.bg/.

С статията "Алтернативи в развитието на отбранителната политика" президентът упреква военния министър Аню Ангелов в отсъствие на съвременно разбиране за високата динамика и трудна предсказуемост на предизвикателствата, рисковете и заплахите.

В общ план се стига до едно необосновано залитане -

за приоритетно изграждане на способности предимно за експедиционни задачи на Българската армия.

Това е необходим, важен акцент в трансформацията на страните - членки на НАТО, но това не снема основната задача на армията да защитава суверенитета и териториалната цялост на страната, отбелязва президентът.

Впрочем тази тенденция, която се базира на извода за отсъствието на външна заплаха, датира от доста годинио; после дойде юговойната и заплахата се появи на самата ни граница, отбелязва Първанов.

Необходимо ни е съгласие за осигуряването на ресурс за отбрана, не по-малък от средното ниво за НАТО,

а и повече, с оглед да се преодолее изоставането в развитието на способности, пише държавният глава и главнокомандващ на армията. Той се обявява и

против последните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили

(ЗОВС), които предоставят на министъра правото да изпраща до 600 въоръжени военнослужещи на подобни мисии. (Досега бяха 200 невъоръжени). Смята, че по този начин отново се пренебрегва парламента и се концентрират прекалено правомощия в ръцете на министъра.

Участието на България в операции от подобен характер трябва да е част от една обща европейска и евроатлантическа визия; да имаме гаранции за националната си сигурност, добавя президентът. 

Съюзническите задължения в подобни действия трябва да бъдат строго дефинирани и в правно, и във военно, и в икономическо отношение - "Коалицията на желаещите", която действаше в Ирак не беше добър пример в това отношение, пише Първанов.

Подобно участие според него трябва да бъде

функция на сигурността на съответния контингент и на всеки отделен военнослужещ, изпращан от българска страна.

Първанов изразява и позицията си против налагането на законови ограничения за социалната политика спрямо военнослужещите. Реформата има смисъл, ако е насочена и към това да промени живота на военнослужещите. Ако искаме да имаме армия на нивото на съвременните изисквания, трябва да се разделим с представата за войника „измокрен, гладен, уморен", пише президентът.

Според него е наложително увеличаването на относителната тежест на мисията на Българската армия при оказване помощ на населението в мирно време - при бедствия, аварии и катастрофи.