Още по темата

75% от всичко, което изкарва българинът, отива за сметки и оцеляване. Минималната заплата у нас е девет пъти по-ниска от най-високото минимално възнаграждение в Европейския съюз, а почасовото заплащане в страната е пет пъти по-малко от средното за ЕС. 

Средната работна заплата у нас е 1006 лева за първото тримесечие на годината, а в една от страните членки първенци - Дания, тя е над 3000 евро. 

Разликата между минималната работна заплата в България и тази, която взимат в Люксембург, е близо девет пъти - ако у нас тя е 460 лева, то в Люксембург е космическите 1913 евро, или около 3800 лева. И сравненията не спират дотук - във Франция, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания и Ирландия минималното възнаграждение е около 1500 евро. 

Източник: Nova.bg

Това показват последните данни на Евростат към януари 2016 година. Съвсем малко по-зле от нас са Албания и Македония. 

Ако у нас средно за час труд заплащането е под 5 евро, то в Дания е около 40 евро, а средно за страните от ЕС - 25 евро, сочат още данните на европейската статистическа служба. Всеки пети в България печели по-малко от две трети от средното за страната. 

Ето как изглежда българинът според данни на националната статистика за първите месеци на тази година: 

Две трети от това, което получават българите, отива за битово оцеляване.

1133 лева средно даваме за храна, вода, цигари, сметки, данъци и осигуровки, транспорт и телефон, което е повече в сравнение с миналата година. 

В същото време средната заплата на нашенеца за първото тримесечие е 1006 лева. Най-много взимат в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения” - 2347 лева, а най-малко взимат хотелиери и ресторантьори - 611 лева. Или разликата в заплащането на върха и в дъното на класацията е близо 4 пъти.

Какви са заплатите в България

Еднакви минимални заплати в ЕС - възможно ли е

Големият проблем с ниските доходи у нас

В най-добре платения сектор влизат и програмистите, чиято средна заплата е 2700 лева, а за начинаещите - около 1000-1300 лева. 

Служителите във финансовия и застрахователния сектор могат да се похвалят с вторите по големина заплати - средно по 1687 лева. 

В топа на най-зле платените дейности

според НСИ са заетите със селско, рибно и горско стопанство - 770 лева, строителите получават средно по 742 лева. В администрацията взимат средно 801 лева, в сектор "Култура, спорт и развлечение" - 877 лева, с 3 лева повече взимат в преработващата промишленост. Има и сектор "Други дейности", където средно се разписват срещу 713 лева. 

На другия полюс от обикновената администрация е държавното управление, където статистиката отчита 1115 лева средна заплата. 

В здравеопазването и социалните дейности възнаграждението е 1020 лева.

За храна харчим 346 лв., а за цигари и алкохол - 50 лв. 

Къде взимат заплата от 2347 лв. у нас

На фона на тези заплати се оказва,

че всяко българско семейство има телевизор и хладилник, но половината нямат компютри. В момента в страната има около 3 млн. домакинства, като всяко е съставено средно от около 2,4 човека. Всяко четвърто обаче има повече от един телевизор, а половината от хората имат коли. Повече от половината българи имат по няколко джиесема. 

И още, за да е пълна картината на нашенеца според статистическите данни: 

Мъжете в България живеят средно 71,1 години, а жените - 78. Като цяло жените у нас са малко повече от мъжете – дамите са 51,4% от общото население.

Българинът напуска дома на родителите си средно на 30 години. 

Българският мъж - на 30, а още живее с мама и татко

Неудобната истина за доходите в България

КНСБ: Доходите ни растат, но не живеем по-добре

Най-много българки се казват Мария, Иванка и Елена, а напоследък и Виктория и Никол. Най-много българи са Георги, Иван и Димитър, а последните години Александър и Мартин. 

В същото време, пак според статистиката, делът на мъжете с наднормено тегло в България вече е доста над 60 на сто. Наднорменото тегло е един от най-рисковите фактори за разпространението на сърдечно-съдови заболявания, диабет и други хронични болести, които са най-честата причина за смърт в България.

Пушещите ежедневно българки през 2008 г. са били 18,9%, а през 2014 г. - 20, 7%.