Още по темата

Омбудсманът Мая Манолова и президентът на КНСБ Пламен Димитров внесоха в деловодството на Народното събрание пакет от законодателни промени, които да прекратят т. нар. „модерно робство”.

КНСБ: Доходите ни растат, но не живеем по-добре

Каква е разликата в заплатите в България

Големият проблем с ниските доходи в България

Става въпрос за неизплащането на работни заплати, осигуровки, обезщетения, неизпълнени социални ангажименти и др.

На брифинг в парламента Манолова заяви, че внесените законодателни промени са срещу експлоатацията на труд и посочи, че ежедневно гражданите подават жалби срещу работодатели, които не плащат заплати, осигуровки, извънреден труд и не изпълняват своите социални ангажименти.

Тя уточни, че към предложенията за законодателни промени са изброени над 20 такива случая в Бобов дол, Варна, София, Дупница и други градове в страната.

Според омбудсмана това са случаи, в които работниците работят безплатно, а семействата им гладуват.

Във внесения от Мая Манолова и КНСБ пакет мерки се предлагат промени в 7 закона, сред които забрана на продажбата на предприятия и дружествени дялове без работодателите да са изплатили всичко дължимо на своите работници.

Предвижда се и възможност работниците да започват производство по несъстоятелност, когато работодателите не им плащат.

Манолова посочи, че трябва да се забрани на фирми, които не са си платили заплатите и осигуровките да участват в обществени поръчки.

Също така се предлага да се направят промени в Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалирали предприятия и да се разширят контролните правомощия на Инспекцията по труда.

Мая Манолова заяви, че в петък ще внесе жалба срещу член 245 от Кодекса на труда, който задължава работодателите при финансови затруднения да разплащат на своите работници до 60% от дължимите възнаграждения.

Според нея текстът на Конституцията е пределно ясен - за положения труд се дължи пълно възнаграждение.

Междувременно от „БСП за България“ обявиха, че предлагат създаване на Временна комисия за проучване случаите на неизплатени заплати, която да се занимае със сложните законопроекти и „да осигури паритет и надпартийност на проблема”.

Манолова коментира, че е странно да се прави комисия по проблем, за който знаят всички български граждани, а именно, че има нагли и некоректни работодатели, неплащащи на своите работници. Тя поясни, че според опита ѝ като депутат, когато искаш да се забави решаването на даден проблем или изобщо да не се реши, се прави комисия.