А лергиите, от които страда съвременният човек, са вследствие генното ни наследство от неандерталците и от Денисовия човек, преки братовчеди на Хомо сапиенс, съобщава АФП
Нашите предци са се кръстосвали с тези видове преди около 40 хил. години, изтъкват две изследвания.
Заради тези праисторически кръстоски, съвременните хора, с изключение на африканците, са наследили от 1 до 6 на сто от гените на споменатите древни хоминиди.
Три от тези гени, произлизащи от неандерталците и от Денисовия човек, са и сред най-често срещаните в имунната система на съвременните хора.
Това откритие подсказва, че генетичното наследство е дало еволюционно предимство на Хомо сапиенс, като е усилило имунната му система. Но тези гени също така са причинители и на
прекомерната чувствителност на имунната ни система, което е в основата на алергиите
Носителите на тези гени са по-склонни да развият астма, сенна хрема и други алергични заболявания.
Тези гени са били предадени на съвременния човек най-вероятното когато първите групи са напуснали Африка преди 50 хил. години, за да се преселят в Европа. Тогава те са встъпили в сексуални отношения с неандерталците, които вече са се били установили в Евразия.
Според автора на едно от изследванията, Джанет Келсо от института Макс Планк в Германия, древните кръстоски са имали практически резултат за съвременния човек. Те са го направили по-адаптивен към околната среда. Това се изразява в
резистентността ни към патогени и промяна в метаболизма ни при усвояването на нови храни
Неандерталците са живели в Европа и в Западна Азия в продължение на 200 хил. години, преди пристигането по тези места на Хомо сапиенс. Те са били отлично адаптирани към климата, към специфичното хранене по тези места и към патогените.
При сношения с представителите на този вид хората са получили в наследство адаптационно предимство.
Джанет Келсо сканирала съвременни човешки гени, за да открие следи от неандерталски и денисови гени. Два от трите гена от нашата имунна система съответстват на ДНК на неандерталците, а третия на Денисовия човек.
Луис Кинтана-Мурси от Института Пастьор е авторът на второто изследване. Той разучил 1500 активни гена в имунната ни система. Ученият установил, че по-голямата част от адаптациите са се случили преди 6000-13 000 години, когато хората са преминали от обществото на ловци-събирачи към земеделието.
Припомнете си и любопитни факти за кихането:
