Служебният кабинет разпредели задачите си в 6 направления

В ъзвръщането на доверието към институциите, което се крепи на прозрачност и морал, е необходимата първа стъпка за преодоляване на тежката ситуация, в която се намира страната ни. Това се посочва в Приоритетите и задачите на Служебното правителство на Република България, съобщиха от правителствената пресслужба.

Основни принципи в работата на служебния кабинет ще бъдат утвърждаването на върховенството на закона и взаимодействието с гражданското общество. В документа се посочва, че само прозрачността и отчетността на институциите ще гарантират доверието на гражданите и на икономическите субекти в страната, както и плавен преход към редовно управление след произвеждането на свободни и честни избори.

Правителството ще даде импулс на неотложните за страната реформи. Ще бъде задълбочен диалогът с европейските партньори във връзка с управлението на оперативните програми в страната в настоящия и в следващия програмен период до 2020 г. България ще работи активно и за изпълнение на съюзническите си ангажименти в НАТО.

Приоритетите и задачите на служебното правителство са очертани в шест направления, като първото от тях е произвеждането на изборите за 43-о Народно събрание. Ще се работи за взаимодействие между държавните институции в партньорство с гражданското общество за свободни и честни избори за осигуряване на прозрачност на административната и логистичната подготовка на изборите, като за целта ще работи изборен борд към МС. Планират се дейности за предотвратяване на престъпления, свързани с изборния процес, както и разяснителна кампания сред българските общности зад граница за условията.

Икономическите мерки включват анализ на необходимостта от допълнителни средства освен тези в бюджета за провеждане на разходни политики, в това число за усвояване на европейските фондове; подобряване на събираемостта на приходите и ограничаване на разходите за неефективни политики; одит на първостепенните разпоредители с бюджетни средства за извършените от тях разходи и поети финансови задължения; анализ на съответствието им със Закона за бюджета и последващото влияние върху бюджетните параметри, включително върху дефицита на начислена основа; продължаване работата по бюджетната процедура за 2015 г. с анализ за необходимостта от актуализация на макроикономическата рамка и бюджетната прогноза за 2015-2017 г. Изготвяне на законопроект за актуализация на държавния бюджет за 2014 г.

Ще бъде стартиране на процедура за присъединяване на България към Единния банков надзорен механизъм на ЕС и ще бъде отправено искане от финансовия министър за провеждане на регулярна оценка на българския финансов сектор от МВФ.

Стремежът е към яснота за реалното състояние на сектор енергетика и продължаване на реформите чрез създаване на Енергиен борд съвместно с ГД "Енергетика" в ЕК, Световната банка и ЕБВР и всички заинтересовани страни, с цел повишаване на прозрачността, конкуренцията и пазарната ефективност. Ще се подготвят промени в Закона за енергетиката с цел създаване на независим, експертен и ефективен енергиен и воден регулатор. Сред задачите са действия за формиране на общата енергийна политика на ЕС, включително преговори за изграждане на регионален енергиен пазар.

В социалната сфера се предвиждат смекчаване на проблема с високата безработица, контрол по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, продължаване на реформата за деинституционализация и плавно и внимателно извеждане на децата от институциите, продължаване на преговорите по пенсионната реформа и подготовка на варианти за промени в осигурителното законодателство.

Ще бъдат взети мерки за нормализация на функционирането на  здравеопазването и спешната помощ, за изграждането на единна електронна система в здравеопазването, ще се усъвършенства Националната здравна стратегия за периода 2014-2020 г.

Ще стартира ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" и ще се актуализира на проекта на Стратегия за висшето образование, ще има подготовка за въвеждане на системата на дуално обучение.

В областта на правосъдието ще се активизира диалогът с ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество мерки за засилена подготовка за предстоящия доклад на ЕК (януари-февруари 2015 г.), ще се актуализира Стратегията за съдебна реформа.

Ще се подсили взаимодействието с местните власти и гражданите за преодоляване на последствията от природните бедствия и аварии; ще се осигури прозрачност в действията на ръководството на МВР и регионалните му структури.

МС ще приеме Национална програма "България в НАТО 2020 и Европейска отбрана 2020" на базата на решенията на Съвета по сигурност и отбрана на ЕС от 2013 г. и срещата на върха на НАТО от 2014 г. за достигане на разходи за отбрана 2% от БВП, а от тях 15-20% за инвестиции в отбранителни способности и иновации. Предстои работа с Индустриалния форум за подпомагане на българския бизнес и академичен сектор за участие в проекти на НАТО и ЕС в сигурността и отбраната в контекста на НП "България в НАТО 2020 и Европейска отбрана 2020".

По отношение на европейския диалог и управлението на средствата от ЕС ще бъде сключено Партньорското споразумение с ЕК за 2014-2020 г. и ще бъде номиниран на български еврокомисар. Сред мерките са за възстановяване на спрените плащания от ЕК по ОП "Околна среда" и ОП "Регионално развитие".

За прозрачно управление и взаимодействие с гражданското общество се предвижда едовно информиране на гражданското общество за текущото състояние в държавата, обществено обсъждане на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и на изборното законодателство, разработване и прилагане на пакет от мерки за прозрачност на основата на плана за действие по Партньорството за открито управление.