Има ли в Турция "паралелна държава"

П рез 1986 г. турските военни прогониха десетки кадети, заподозрени в лоялност към млад мюсюлмански проповедник на име Фетхуллах Гюлен, смятан за потенциална заплаха за установения светски ред в страната.

Тогава в едно списание бе публикувана статия, в която според официални лица някакъв вербовчик казал на студентите да се внедрят в редиците на армията и да чакат инструкции след няколко десетилетия, пишат Кристофър Торчия и Ерол Исрафил в Асошиейтед прес.

Тридесет години след това, на 15 юли 2016 г., офицери извършиха опит за преврат, а президентът Реджеп Ердоган обвини Гюлен, че го е дирижирал.

Гюлен, който сега живее в Пенсилвания, отрича да е замесен, но все повече информации поставят под съмнение умерения имидж, лансиран от неговото ислямистко движение, служело като прикритие за тайни планове за внедряване в държавните институции.

През седемдесетте години на миналия век, когато Турция бе управлявана от подкрепяно от военните светско правителство, групата на Гюлен прилича на конвенционално религиозно движение, което привлича младежи от средната класа чрез атрактивна мрежа от училища и пансиони.

Гюлен, който е свързван с ислямския мистицизъм, лансира послание на толерантност и благотворителност примесено с турски патриотизъм. Неговата група, известна като Хизмет, "служба" на турски, събира пари от дарения от отделни лица и фирми. До началото на деветдесетте години движението се разширява и в други страни с мрежа от училища, излъсквайки международната си репутация на застъпник на мира между религиите.

Доброжелателното послание на движението на Гюлен първоначално позволява на неговите последователи да избегнат преследване от турските светски управници. Но с увеличаването на влиянието му, правителството започва да гледа с подозрение на ставащото.

Гюлен: Ще се върна в Турция, ако съм виновен

В Турция: ДПС има връзки с Гюлен

Сблъсъкът на исляма край Босфора

Властите твърдят, че неговите училищни инспектори, известни като "братя", помагали на последователите на движението да преписват на изпити, за да получат държавна работа. Според бившия шеф на националната полиция Ханефи Агджъ, който е разследвал групата - след като заемали длъжността, те действали в координирани усилия да се подкрепят и защитават един друг и да елиминират противниците си.

Идеологията на Гюлен се радва на голямо влияние в училищата, медиите и полицията в една разширяваща се властова база. Отговорът на управляващите са арести и чистката на военните кадети през 1986 г.

Властите посочват собствените думи на Гюлен като доказателство за неговите планове. В коментар, записан през осемдесетте години на XX век, той говори за саморазправата с ислямистите в Сирия и Египет и казва на група последователи да изчакат благоприятния момент, съветвайки: "Вие трябва да се движите в артериите на системата, без никой да забелязва съществуването ви, докато достигнете до властовите центрове."

Гюлен, който по-късно обявява, че тези думи не са били разбрани правилно, се премества в САЩ в края на деветдесетте години, след като е обвинен в заговор да свали правителството на Турция.

Броят и влиянието на последователите му в Турция обаче продължава да нараства и в крайна сметка с негова подкрепа на власт идва ислямистката Партия на справедливостта и развитието, водена от Ердоган.

По време на изборите през 2002 г. последователите на Гюлен подкрепиха кандидатурата на бившия кмет на Истанбул, който бе хвърлен в затвора за няколко месеца от светските лидери и спечели с подкрепата на мюсюлманското мнозинство от населението, изтласквано в периферията на политиката в продължение на десетилетия.

Сега Ердоган настоява, че е търпял гюленистите по практични причини - той се нуждаел от всичката възможна помощ, за да разгроми привържениците на светския ред.

"Ние ги толерирахме заради широкоразпространената помощ, образование и дейности на солидарност вътре и извън нашата страна, които те извършваха", каза Ердоган този месец. "Ние ги толерирахме, защото те казваха "Аллах".

Илкер Башбуг, който бе началник на генералния щаб на турската армия от 2008 г. до 2010 г., обаче заяви в едно неотдавнашно интервю за телевизия Си Ен Ен Тюрк, че е предупредил Ердоган за заплахата от поддръжниците на Гюлен в армията.

"Днес тази заплаха е отправена към нас, утре - към вас", казал той на Ердоган. Според Башбуг, Ердоган отговорил: "Командире, Вие преувеличавате".

Самият Башбуг бе задържан по обвинения за планиране на държавен преврат. Той бе един от стотиците, свързани със стария светски ред, които бяха взети на прицел от гюленистите.

Агджъ, бившият шеф на националната полиция, който написа книга за заплахата от поддръжниците на Гюлен, също бе хвърлен в затвора.

Ердоган първоначално подкрепяше някои от разследванията, но с времето се отказа от тях след разкрития за подправени доказателства и други нередности.

Междувременно съюзът на Ердоган с Гюлен се разпадна. Настоящият президент на Турция започна борба за премахване на това, което той нарече "паралелна държава".

На 15 юли тази година, офицери от армията се надигнаха. Те окупираха летища, мостове и военни бази, взеха за заложник началника на генералния щаб и обвиниха правителството, че подкопава демокрацията и върховенството на закона.

Мнозинството от населението обаче застана на страната на Ердоган. По време на опита аз преврат загинаха 272 души. Самият Ердоган побърза да обяви, че метежът е дело на гюленистите.

От своя страна Гюлен осъди преврата, макар че призна, че някои от неговите симпатизанти може да са били замесени.

"Може да намерите много мотиви у хората, които извършиха този метеж. Те може да са били симпатизанти на опозиционна партия. Те биха могли да са симпатизанти на националистическа партия. Биха могли да бъдат всякакви", заяви Гюлен пред репортери в двора на дома си в Пенсилвания един ден след опит за преврат.

Той все пак отправи остри думи към Ердоган, когото нарече авторитарна фигура, непроявяваща никаква толерантност към нито едно движение, група или организация, която не е под пълния му контрол.