Референдумът в Крим в руските и западните медии

Р еферендумът в Крим за отделяне от Украйна е основна тема за руските и западните медии.

„Киев изгуби Крим“ („Независимая газета“), „Крим се развежда с Украйна“ („Московский комсомолец“), „Слава на Крим!“ („Комерсант“), „Крим е зряла круша, която сама ни падна в ръцете“ („Газета“) са само част от заглавията на руската преса днес.

Крим гласува за ново обединяване с Русия, посочва „Комерсант“. Всички гласували казваха горе-долу едно и също: „Това е празник! Това е нашето бъдеще! Никой не може да ни забрани да сме заедно“, описва официозът „Росийская газета“ участието на жители на Крим в екзитполове.

Според „Ведомости“ вотът е протекъл много успешно и с общо одобрение, без да попречат нито „спринтьорските темпове“, с които бе организиран, нито агитацията в деня на гласуването, нито бойкотът, обявен от кримските татари, нито отказът на украинските власти да признаят резултата. „Няма смисъл да говорим за нарушения (…), тъй като липсва всъщност и процедура“, коментира пред вестника Василий Вайсенберг, експерт на руското обществено движение „Голос“. Временната наредба за референдума не регламентира редица важни моменти; комисиите например може да броят гласовете при закрити врати, изтъква той.

Кримският референдум протече сравнително безпроблемно, тъй като Киев се отказа засега от силов сценарий на полуострова,

пише „Независимая газета“. И обяснява причините: „ниска дееспособност на армията“ и „невъзможност властта да бъде поета от “разпокъсаните отряди на бойците от Майдана“. А Националната гвардия на Украйна едва започна да се формира, добавя изданието. Посочва се и възпиращата роля на рускоезичните „сили за самоотбрана“, действащи в Крим. Според всекидневника обаче Киев едва ли се е отказал от своите претенции към полуострова и не са изключени силови акции срещу местните власти в бъдеще – „може би до месец-два“. Отбелязват се и „негласните опити на САЩ и НАТО да съдействат за повишаване на боеспособността на украинската армия“.

Руският печат обсъжда предстоящата днес среща на европейските външни министри, които ще обмислят санкции срещу Русия.

Държавната дума готви ответни мерки – да настоява пред руското Външно за визови забрани срещу американските сенатори,

които ще гласуват за санкции срещу Русия, напомня „Комерсант“. Ответните руски санкции обаче няма да имат същата сила като американските срещу Москва – „политиците от САЩ никога не са проявявали стремеж да си влагат парите в наши банки или често да посещават Русия“, заявява политологът Валерий Гарбузов, говорил пред „Известия“. Според колегата му Алексей Мухин обаче щатските сенатори ще трябва да се допитат до хора от едрия бизнес, преди да наложат санкции на Русия, а те ще са неизгодни за бизнесмени от САЩ, които „вече се изказват против“.

Западните политици заплашват Путин със санкции, за да го принудят да направи крачка назад в решаването на кримския въпрос. Руският лидер обаче „засега не отстъпва и трудно би било да предположим, че ще се държи по друг начин“, пише „Независимая газета“. Властта в Русия (и по-специално Путин) неизменно подчертава публично, че не взема и не променя никакви свои решения под натиск. Същевременно класическият електорат на Путин не възприема като цел или ценност укрепването и разширяването на връзките със Запада. 

Доста голям брой жители на Русия осъждат намесата ѝ в Украйна, посочва вестникът в друг материал, като се позовава на съботния „Марш на мира“ в Москва, събрал по различни оценки от 30 до 50 хил. души. Според експерти на изданието с тази риторика от минали времена и с груба пропаганда властта настройва срещу себе си доста голям дял от хората в Русия.

Според анкета на руския център ВЦИОМ 62 на сто от жителите на федерацията смятат, че западната ѝ съседка върви към гражданска война, пише „Известия“.

Все по-малко са хората, смятащи руснаците и украинците за братски народи,

нараства чувството за разединение между жителите на двете страни. Над половината руско население – 61%, се страхува от дискриминация на рускоезичните в Украйна, показва допитването според всекидневника. Националисти и бандити наистина заплашват руснаците в Украйна. И само руски войски може да ги защитят, смятат 43 на сто от участниците в анкета на московския център „Левада“, отразена в „Новая газета“.

„Руското общество не разбира какво става в Украйна и това го плаши. Масираната пропаганда дава прост отговор, посочвайки къде е врагът. Обществото засега ѝ вярва“, коментира директорът на "Левада" Лев Гудков.

Според 28 на сто правата на рускоезичните в Украйна се ограничават, но проблемът трябва да се решава с политически средства, без военна сила. Само 8 на сто твърдят, че заплахата срещу руснаците в Украйна е само предлог, за да бъдат създадени проблеми на днешните власти в Киев и да не се допусне интеграция на страната в Европа. 6 на сто смятат, че руската власт иска „малка победоносна война“, за да отвлече населението от вътрешните пробеми на Русия.

След възторга в Крим може да настъпи тежък махмурлук,

смята историкът Игор Чубайс, интервюиран от „Новие известия“. Младежта вече напуска полуострова. А кримските татари са дълбоко нещастни хора. Притеснявани дълги години, те получиха шанс след победата на демокрацията в Украйна. Обаче ги присъединяват към Русия. И не се знае какво ще видим в Крим – тих протест или пиянски възторг, месец-два след който ще дойде тежък махмурлук, заявява наблюдателят.

Настроението в западните медии е на другия полюс.

„Крим гласува за отделяне от Украйна на „незаконен“ референдум“, гласи заглавието на статия в британския в. „Гардиън“. Кореспондент на вестника пише, че преобладаващото чувство в Севастопол е, че градът най-накрая се „завръща у дома“ след 23 години в Украйна“, имайки предвид създаването на независима украинска държава след разпадането на СССР. След победата на референдума

от високоговорителите в Севастопол звучи музика от съветско време,

навсякъде се вижда руският трибагреник, се казва в кореспонденцията на „Гардиън“. Референдумът, който се смята за незаконен от повечето страни в света, се възприема като акт на самоопределение в града, в който се намира главната база на руския Черноморски флот, отбелязва изданието.

Решението на жителите на полуострова да гласуват за присъединяване към Русия доведе до

ескалация на тежката международна криза до взривоопасни равнища,

отбелязва „Индипендънт“. Но въпреки „язвителните обвинения“, че гласуването е незаконно, фалшифицирано и е протекло под заплахата на руските войски, екзитполовете показаха 93 на сто гласували в полза на присъединяването към Русия, а хиляди жители на Симферопол празнуваха с фойерверки, пламенни речи и песни на централния площад „Ленин“, пише „Индипендънт“ и допълва, че с бурни аплодисменти на митинга са били посрещнати и трима руски ветерани от Афганистан.

„Действията на Русия са опасни и дестабилизиращи“, цитира „Фигаро“ изявлението на говорителя на американската администрация Джей Карни. „Съветът за сигурност на ООН практически призна това в събота в резолюция, на която се противопостави само Русия“, подчерта Карни. Френското издание посочва, че реакцията на Париж съвпада като цяло с американската. Френският външен министър Лоран Фабиюс призова Москва „да признае и зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и „да вземе незабавно мерки, които да позволят да се избегне ненужна и опасна ескалация в Украйна“.

Обикновено сдържаният Лондон нарече референдума „фарс на демократичните практики“, добавя „Фигаро“. Външният министър Уилям Хейг призовава колегите си в ЕС да покажат на Русия, че ще има политически и икономически последици.

„САЩ предупредиха Русия да не анексира Крим след референдума“,

е заглавието на в. „Вашингтон пост“. „След като не успя да предотврати провеждането в Крим на подкрепяния от Русия референдум, администрацията на президента Обама и европейските ѝ съюзници вчера фокусираха усилията си върху това да попречат на Москва да анексира автономния украински регион и да разпростре военните си действия в други части на Украйна“, се отбелязва в статията. Има се предвид, че в третия телефонен разговор между Обама и Путин за последните две седмици, американският президент го предупреди, че САЩ и международната общност никога няма да признаят резултатите от референдума. „Вашингтон пост“ набляга на думите на Обама, че Русия ще трябва да плати висока цена за действията си.

Много украинци се готвят да загубят Крим, но са разочаровани и от реакцията на Запада,

отбелязва „Вашингтон пост“. Те смятат, че реакцията на Запада ще бъде прекалено слаба и закъсняла, за да им помогне в конфликта с Русия.

Русия е готова да приеме възможно най-бързо законите, необходими за присъединяването на Крим, отбелязва в. „Индипендънт“. Но събитията може да не спрат дотук, смята „Фигаро“. Москва вече показва, макар и с двусмислени изявления, желанието си да продължи настъплението си извън полуострова. Тези дни имаше сблъсъци между манифестиращи за и против Русия в Харков и Донецк, припомня изданието. „Украинската криза заплашва да навлезе в нова, много по-опасна втора фаза“, е заключението на „Фигаро“.