ЕС наложи санкции на 21 длъжностни лица от Русия и Украйна

В ъншните министри на страните от Европейския съюз се споразумяха да наложат санкции, включително забрани за пътуване и замразяване на авоари, на 21 длъжностни лица от Русия и Крим.

След среща, продължила около три часа, външните министри в Брюксел ЕС също така осъдиха референдума в Крим и обявиха намерение да подпишат в петък с Украйна политическия раздел на споразумението за асоцииране, да предоставят на Киев финансова и енергийна помощ и визова либерализация.

Външните министри бързо постигнаха съгласие за

списъка на лицата, на които да бъдат наложени санкции

заради ролята им в завземането на Крим от Русия и вчерашния референдум за отделяне на региона от Украйна и присъединяването му към Русия. Той ще стане известен, след като бъде публикуван в официалния вестник на Евросъюза.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер каза, че в списъка са включени командващият руския Черноморски флот Александър Витко и още двама военни, а също депутати от руския парламент. По думите му в списъка фигурират 13 служители от Русия и осем от Крим.

Според дипломати от ЕС санкциите влязат в сила днес.

ЕС призова Русия да „вземе мерки за намаляване на напрежението“ и „връщане към мирния дипломатически диалог“. В противен случай Москва ще бъде заплашена от „отиващи далеч последствия“ в отношенията с държавите членки на общността. „ЕС призовава Русия да се върне към стратегическото партньорство с общността вместо да

изпада в по-нататъшна дипломатическа и икономическа изолация“,

се казва в изявление на Съвета на външните министри на ЕС.

Литовският външен министър Линас Линкевичус заяви, че след няколко дни се очакват

още мерки.

Чешкият външен министър Любомир Заоралек каза по-рано, че каквото и решение да се вземе днес, то ще бъде „първи етап“. „Не бих изключил възможността този списък да бъде разширен на следващата среща на съвета“, каза той, имайки предвид срещата на лидерите на ЕС в четвъртък и петък. Щайнмайер заяви преди днешното заседание, че санкциите трябва да оставят „отворени пътища и възможности за предотвратяване на по-нататъшно изостряне на ситуацията, което би могло да доведе до разделянето на Европа“.

ЕС вече прекрати преговорите с Русия за широкообхватен икономически договор и визово споразумение, а в края на седмицата може да започне да налага икономически санкции на Русия, ако Москва не отстъпи. Западът настоява Русия да намали напрежението в разразилата се криза, да подкрепи украинските планове за политическа реформа, да върне войниците си в Крим в техните казарми и да спре настъпленията на украинска територия и струпването на войски по границата.

Налагането на санкции от страна на ЕС изисква единодушие между всички 28 страни членки. Някои държави, сред които Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия, обаче имат

резерви към предприемането на твърде бързи действия.

Поради това днешното решение не беше толкова широкообхватно, каквито бяха първоначалните надежди. В края на миналата седмица ЕС беше подготвил списък от 120-130 лица, на които да бъдат наложени санкции, но сега този брой беше намален. Някои страни членки като Полша искаха да се добавят още няколко имена днес, но не успяха да спечелят достатъчна подкрепа.

Русия настоява, че населението на Крим, от което 60% са етнически руснаци, има право на самоопределение. Западът обаче отхвърли референдума в региона като незаконен. „Не може просто да си седиш и да казваш, че това може да бъде допуснато да се случи“, каза преди днешното заседание върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън. Тя призова Русия да „разбере сериозността на положението“. Аштън каза още, че ЕС ще изпрати „най-силното възможно послание“ към Русия със санкциите.

Освен въвеждането на забрани за пътуване и замразяване на авоари Брюксел също така заплашва да отмени планираната за юни среща на върха ЕС-Русия, ако Москва не намали напрежението в кризата с Украйна.

От Киев пък се иска да започне „цялостна конституционна реформа“, гарантираща спазването на правата на малцинствата и взаимодействие с регионите на страната, а също да пристъпи към подготовка на „честни и прозрачни избори“. ЕС се изказа и за създаване на специална група от политически съветници за Киев от страна на Съвета на Европа с цел укрепване на демократическите институции и на гражданското общество в страната. Съветът на ЕС възнамерява да окаже на Украйна допълнителна енергийна помощ чрез диверсифициране на източниците на енергия, развитието на енергийната инфраструктура и повишаването на енергийната ефективност. За улесняване на контактите между хората ЕС ще ускори работата по облекчаване на визовия режим с Украйна.