Л ицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването ѝ в несъстоятелност. Депозитите на гражданите и фирмите ще бъдат прехвърлени в свързаната с нея банка „Креди Агрикол-България“ и ще са отново достъпни на 21 юли.
„Креди Агрикол-България“ ще бъде преименувана и одържавена,
съобщи управителят на БНБ Иван Искров.
За нея ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете, държавния бюджет и Българската народна банка.
В КТБ ще останат сметките на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми, които няма да бъдат защитени.
Според уверението на Централната банка прехвърлянето на всички „добри“ активи и пасивите на КТБ в „Креди Агрикол-България“ за гражданите, които имат депозити в КТБ
ще бъде само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното –
всеки гражданин и всяка фирма да разполагат със своите сметки, депозити и спестявания.
Резултатите от прегледа на независимите одитори в КТБ говорят, меко казано, за действия, несъвместими с добрите практики, посочи Искров.
Чрез трето лице мажоритарният собственик на КТБ
Цветан Василев е изтеглил в брой равностойността на 205 млн. лв.,
като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни – денят, в който скандалът с КТБ се разрази с пълна сила, като парите са взети само срещу разписка, информира „Дарик“.
От банката съобщават, че са внесли сигнал в прокуратурата за това.
„Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса
дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка.
Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай.“
На 18, 19 и 20 юни след множество медийни и една пресконференция на членове на управителния съвет на Корпоративна търговска банка са изтеглени 1 млрд. лв. , съобщават още от Централната банка.
„Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета
за кредитен портфейл в размер на 3,5 млрд. лв., от 5,4 млрд. лева общ кредитен портфейл.
Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев“, съобщават от БНБ.
„В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3,5 млрд. лв.
За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.
Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна търговска банка е възможно да доведат до
съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева.
Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна търговска банка също са жертва на тези злоупотреби. Поради изброените причини днес ще внесем доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна търговска банка на вниманието на главния прокурор на Република България“, обявиха от БНБ.
Резултатите от проверката по отношение на „Креди Агрикол-България“ са положителни, посочват от Централната банка.
„Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво“
Обявеното преструктуриране ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили. Оттук нататък на ход са политиците, съобщават от БНБ.
„Очевидно е, че не можем да пълним „каца без дъно“,
както казва мъдрият български народ и не можем да одържавим Корпоративна търговска банка в сегашния ѝ вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката. Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.
Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми“, казват в заявлението си от БНБ.
„Даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има
критики за дейността на банковия надзор в конкретния случай.
Това обаче, което не е известно на широката публика, искам да изясня днес – а то е: съгласно действащия от 1997 г. и в момента закон за Българската народна банка, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител, ръководител на управление „Банков надзор“.
Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме законови промени, с които ще поемем такива отговорности.
В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава на Република България и други държавни институции, водени от разбирането, че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен факт.
Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много важно както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи български общини, болници, много компании и хиляди граждани. Всяко друго решение би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни социално-икономически и политически последици. Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли.
На ход са политиците!“,
казва се още в изявлението на управителя на БНБ Иван Искров.
Уважаеми читатели, коментарите към статията са спрени на основание Чл.152 „а” от Закона за кредитните институции.
най-активните вулкани в света 
