Р ешението на мнозинството от британските граждани за излизане от ЕС доведе до загуби в размер на 2,1 трилиона долара на международните капиталови пазари в петък.
Председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер наля масло в огъня, като заяви, че ЕК очаква правителството на Великобритания да напусне ЕС „възможно най-скоро, колкото и болезнен да е този процес”.
Инвеститорите се насочиха към резервни активи като златото, японската йена и т. нар. сини чипове – акциите на водещите компании.
Основните индекси в Токио и Париж паднаха с 8%, във Франкфурт с близо 7% и с над 3% в Лондон и Ню Йорк.
Британската лира се обезцени с 10% спрямо долара до 31-годишно дъно. При еврото спада спрямо долара е 2,6%. Цената на златото нарасна с почти 5%, а йената поскъпна с 4,2% спрямо долара и със 7% срещу еврото.
#Brexit currency check:
— Bloomberg (@business) June 25, 2016
Pound against dollar https://t.co/CMIG4JNo3S
Pound against euro https://t.co/T3Izefk6zw pic.twitter.com/QwNtILaC1T
В Лондон фючърсите на петрола сорт Брент с доставка през август поевтиняха с 4,91%, до 48,41 долара за барел.
Подобен срив на пръв поглед изглежда чисто спекулативен, тъй като все още нищо във Великобритания или ЕС не се е променило. Но не е така. Волатилността на пазарите се дължи на факта, че голяма част сделките са за бъдещи доставки. За инвеститорите е важно каква ще е ситуацията след 3 месеца до 1 година и прогнозите за този период влизат в цените на активите под формата на оценка на риска.
Ето защо сривът на пазарите може и да продължи. Много зависи какви ще са действията на политиците оттук нататък.
Парадоксално, но гласувайки за „брекзит” британците се оставиха изцяло в ръцете на европейските бюрократи. Те загубиха най-силния си коз за натиск върху Брюксел, а Великобритания зависи много повече от европейските пазари, отколкото обратното.
Преди присъединяването си към Европейската икономическа общност през 1973 г. Великобритания беше една от най-бавно развиващите се държави в Европа. Сега е водещата от големите европейски икономики, с ръст на брутния вътрешен продукт на годишна база през 2015 г. от 2,2%.
Лондонското Сити буквално е финансовото сърце на Европа, благодарение на по-малкото регулации и улеснения достъп до офшорни зони.
Общо 44% от британския износ на стоки и услуги е насочен към европейските пазари. Става въпрос за приходи в размер на около 300 млрд. евро годишно, които ще бъдат обложени с такси и мита, при излизане от единния пазар. Около 53% от британския внос пък идва от ЕС.
Така износът за европейските пазари формира около 13% от британската икономика. А вносът възлиза на малко над 3% от БВП на ЕС без Великобритания.
Най-големият търговски партньор на Обединеното кралство в Европа е Германия. България е нетен износител за британския пазар с излишък от 205,5 млн. лв. за миналата година при обем на експорта на от близо 1,2 млрд. лв. Това са около 2,3% от целия износ на стоки от българската икономика през миналата година.
Също така във Великобритания работят над 65 000 българи, който изпращат обратно в България стотици милиони евро всяка година.
Според член 50 на Лисабонския договор всяка държава-членка на Европейския съюз може да реши да се оттегли от него. Процесът трае 2 години, в които подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат. Възможно е Европейският съвет и съответната държава заедно да се споразумеят да удължат този срок.
"We've walked through a door and no-one knows what's on the other side." - @BBCNormanS #Brexit pic.twitter.com/XxDeGdlqKl
— BBC Radio 4 Today (@BBCr4today) June 25, 2016
Сега всичко зависи от това, дали европейските политици ще решат да накажат британците. Решение, което ще е правилно в дългосрочен план, тъй като ще покаже на всички, че излизането от ЕС крие сериозни рискове.
В по-близко бъдеще обаче подобна политика ще има негативни икономически последствия, в по-малка степен за държавите, оставащи в Европейския съюз и в по-голяма за Великобритания, която е заплашена от рецесия.
Българи на Острова на двата полюса за "Брекзит"
Путин: Никой не иска да храни и субсидира по-слаби икономики
Ако в Брюксел решат да не наказват британците, на практика нищо няма да се промени. Великобритания ще бъде отделена политически, но ще остане интегрирана икономически, подобно на Швейцария, извличайки само ползи от единния пазар.
Такъв подход обаче заплашва да даде тласък на сепаратистките движения и в други европейски държави. А в крайна сметка това може да доведе до разпадане на ЕС и единния пазар.
Въпреки тежката бюрокрация и кризите, през който преминава, ЕС създава небивал просперитет и стабилност в Европа. Последният половин век на мир е безпрецедентен в хилядолетната европейска история.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
