Какво значи Брекзит за Меркел и Германия

Г ерманският канцлер Ангела Меркел се опита да успокои натиска на Париж, Брюксел и собственото й правителство за бърз „развод“ между Великобритания и ЕС.

За това настояха страните основателки на Съюза, а самият премиер Дейвид Камерън заяви, че си подава оставката и че няма да започва формалните преговори за напускане най-малко до октомври месец.

„Честно казано, това не трябва да отнема твърде дълго, това е вярно, но аз не бих се борила

в момента за къса времева рамка“, заяви Меркел на пресконференция.

„Преговорите трябва да бъдат проведени в добър бизнес климат“, заяви тя.

„Великобритания ще остане близък партньор, с който сме икономически свързани“, добави германският канцлер.

Front page of one Dutch daily today. Cameron, Merkel and Rutte pic.twitter.com/54VCEzu2FC

— jo biddle (@Jobiddle) June 25, 2016

На провелия се на 23 юни референдум 51,9% от британците гласуваха за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (т.нар. Брекзит - от Британия и изход), а 48,1% се обявиха срещу това. Общо 17,4 млн. души са предпочели „Брекзит“, за сметка на 16,1 млн., които са за оставането в Общността. Категорично в подкрепа на напускането гласуваха Англия и Уелс, докато Лондон, Шотландия и Северна Ирландия подкрепиха оставането в съюза. Сега трябва да бъде задействан член 50 от Лисабонския договор за излизането на Острова от ЕС. Процедурата може да отнеме две години, но може и повече, ако всички страни членки се съгласят. Вчера обаче представители на страните основателки се обявиха за по-бързо напускане на Великобритания. 

Започна се - настроения за референдум в Германия и Финландия

Супербогатите обедняха заради Брекзит

В същото време сега трябва именно тя да оглави борбата срещу т.нар. „десен популизъм“ в Европа.

В случай, че след парламентарните избори през 2017 г. Меркел напусне своя пост, с последиците от „Брекзит“ ще се занимава някой друг.

Впрочем Меркел не мисли така. Не случайно министрите на външните работи на страните-основателки на Евросъюза се събраха в Берлин, за да обсъдят своите по-нататъшни стъпки. В периода на управление на Меркел германската столица заедно с Брюксел се превърна в политически център на ЕС, коментира Кай-Александър Щолц , "Дойче веле" (Deutsche welle), предаде БГНЕС.

Решението на Великобритания да напусне ЕС наруши баланса на силите в организацията.

В лицето на Обединеното кралство Германия губи ключов съюзник по такива въпроси на европейската политика, като стимулиране на икономическия растеж и спазване на бюджетната дисциплина. Сега гласът на Франция при обсъждането на въпроса за смекчаване на Маастрихсткия договор ще звучи още по-силно.

Angela Merkel is trying to rein in pressure from EU foreign ministers to rush a UK exit https://t.co/Bx96QeJYqs pic.twitter.com/oH8n2hvnk7

— Financial Times (@FT) June 25, 2016

Ако холандците или датчаните също поискат да напуснат ЕС,

Германия ще загуби още съмишленици.

За източноевропейските страни ФРГ вече не е така близка, както по-рано. Главната роля за балканските страни и държавите от Вишеградската четворка играе Полша. А във Варшава както и преди злобеят срещу Меркел заради нейната миграционна политика.

А германските популисти? Те потриват ръце и виждат в „Брекзит“ потвърждение на това, че тяхната политика, насочена срещу управляващия елит, намира отклик в народа. Популистите внушават на своите /потенциални/ избиратели: вижте, всичко става, алтернатива винаги има. Изберете нас!

Това са именно тези думи, които искат да чуят избирателите, разочаровани

от политиката на настоящите власти.

Партията „Алтернатива за Германия“ /АГ/ отдавна вече е установила контакти с останалите десни популисти във Виена, Париж, Хага и Лондон. Всички те следват така наречен „европейски план“, опитвайки се да дойдат на власт. Президентските избори в Австрия станаха важно събитие, но неговите последици до момента все още не са известни. А сега и референдумът във Великобритания, който е от полза за популистите.

Колкото повече укрепват позициите на популистите в която и да било страна, толкова по-добре за всяка отделно взета популистка партия. 

Способна ли е Меркел да преобърне тази тенденция и да предложи на Европа и Германия друг модел на развитие?

Или ние ще станем свидетели на смяна на епохите, „политическа революция“, както казват в Алтернатива за Германя?

За момента ЕС успя да преживее атаката срещу собствената си валута /кризата на еврозоната/, принципа на мирно съвместно съществуване /Кримската криза/ и срещу своите отворени граници /миграционната криза/. 

Брекзит: Как ще се отрази на България и българите

Турция: Кралството излезе, да влезем ние

Дейвид Камерън подаде оставка

Българи на Острова на двата полюса за "Брекзит"

Путин: Никой не иска да храни и субсидира по-слаби икономики