И злизането на Великобритания от Европейския съюз няма да се състои, смятат редица западни наблюдатели.
„Аз гласувах за излизането, но ако отчета всички доводи, не може да се отрече, че в крайна сметка ние ще останем”, пише кореспондентът на „Индипендънт“ Шон О'Грейди. Той обяснява защо мисли така.
Първо, превесът на гласовете за напускане е незначителен. Повече държави имат конституционния обичай, според който за сериозни решения е необходимо одобрение от две трети от законодателите или избирателите, тоест много повече от почти 52%, гласували за „брекзит“.
Второ, във Великобритания само парламентът може да реши дали страната трябва да следва волята на народа и ли не. Разбира се, не може да се пренебрегне резултатът от референдума, но той не е решаващият фактор.
Трето, ЕС губи твърде много без Великобритания. Този, които ще смени Дейвид Камерън, най-вероятно просто ще помоли Брюксел за някаква нова, по-изгодна сделка. А ЕС, ако лидерите му имат поне капка здрав разум, ще се съгласи и ще предложи нещо, което да успокои привържениците на напускането – например, малко да се натиснат спирачките по миграционния въпрос.
Четвърто, вече малцина от управляващата Консервативна партия подкрепят излизането от общността, включително и бившият столичен кмет Борис Джонсън, който бе активен поддръжник на „брекзит“.
И накрая, ако има избори и на власт дойдат лейбъристите, те категорично няма да искат отделяне от ЕС. При това положение ще има повторен референдум и тогава победителите най-вероятно ще се окажат привържениците на оставането.
На свой ред Джон Кесиди пише в „Ню Йоркър“, че отделянето на Великобритания е най-малкото дълъг процес.
„Ако Камерън бе задействал член 50 (от Лисабонския договор), сега Великобритания щеше да е поела по пътя на напускането на ЕС и процесът щеше да стане необратим. Но благодарение на една умна маневра, а това беше именно умна маневра, (отложеното задействане на въпросната клауза, както и обявената оставка на премиера) страната все още има време да размисли върху последиците от „брекзит“, които се оказват по-сериозни, отколкото се смяташе“, констатира той.
Британците масово питат в "Гугъл": Какво е ЕС
Британци искат да стават ирландци след Брекзит
Защо Великобритрания трябва да бъде наказана
Според Кесиди референдумът има препоръчителен характер, но парламентът не може да си позволи да пренебрегне волята на 17 млн. избиратели. Според него по-реален вариант за хода на събитията са всеобщи избори, втори референдум или и двете.
Колумнистът на „Файненшъл таймс“ Гидеон Рахман също смята, че няма да се стигне до излизане на Великобритания от ЕС. Той споделя, че „вече сме гледали подобен филм“. През 1992 г . датчаните гласуваха срещу Маастрихтския договор (поставил началото на ЕС – бел.ред.), а през 2001 г. ирландците гласуваха срещу Договора от Ница (внесъл изменения в Маастрихтския ) Те гласуваха и срещу Лисабонския договор (сменил така и невлязлата в сила Конституция на ЕС).
Тогава ЕС предостави на ирландците и датчаните някои отстъпки и накрая те гласуваха с „да“ за тези споразумения. „Като се знае историята, кой ще повярва, че решението на британския референдум е окончателно?“ Пита Рахман.
Според него Брюксел ще направи отстъпки пред Лондон, защото Великобритания е важна част от ЕС. Разбира се, ще има негодувание при такава сделка, но според Рахман „яростни викове” ще се чуват само от лагера на екстремистите.
„А няма никакви причини да се позволи на екстремистите от двете страни на Ла Манша да решат как да приключи тази история“.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!