След срещата на ЕС: Много думи и спорове, малко реални дела

Б ританският "Гардиън" посочва, че централен въпрос в дискусиите на лидерите на 28-те страни е била помощта, която трябва да бъде оказана на Турция, с цел да бъде спечелено нейното сътрудничество в пресичането на мигрантския поток, тъй като тя е ключовата страна на пътя на масовото преселение от Близкия и Средния изток към Европа.

Премиерът Бойко Борисов напусна срещата на високо равнище на ЕС преди нейния край заради престрелката на българо-турската ни граница край Средец.

Според вестника одобреният след дълги препирни снощи "план за действия" с Анкара предвижда финансова помощ от около 3 млрд. евро, облекчаване на визовия режим за 75-те млн. турски граждани, желаещи да пътуват в Европа, подновяване на замразените от години преговори за членството на страната в ЕС и други "подсладители" в "отчаян опит да се спечели турската подкрепа".

Цитиран е шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че целта на предложеното на Анкара споразумение е да бъдат държани над двата милиона сирийски бежанци, намиращи се в Турция, там, където са, и да се предотвратят опитите им да дойдат в Европа.

"Гардиън" обаче веднага цитира и дипломати в Брюксел, според които 3-те милиарда все още не са налични, а пък редица европейски лидери са против прибързаното премахването на визите за турците.

Според висши еврослужители и дипломати главната цел на самата среща на върха е била да се избегне голяма препирня и тежки взаимни обвинения като онези, с които се характеризираха предишните срещи на евролидерите по въпроса. Въпреки това снощната среща премина в мрачна и напрегната атмосфера, посочва "Гардиън".

Вестникът съобщава, че лично Ангела Меркел се е наела да пътува до Истанбул в неделя за разговори с турския президент Реджеп Ердоган в опит да го убеди да приеме офертите на ЕС, независимо, че тази визита идва само две седмици преди важните парламентарни избори в Турция. Така германската канцлерка се излага на рискове да бъде обвинена, че вдига имиджа и шансовете за победа на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Според вестника шансовете за плодотворен съюз с Анкара по въпроса са слаби и вероятна последица от тях ще бъде съгласието на Европа да приеме голяма част от сирийците, които се намират в Турция понастоящем.

Авторът цитира висш дипломат - участник в срещата в Брюксел, според когото целта на лидерите е била да подобрят атмосферата по този твърде разединяващ ги въпрос.

"Не съм сигурен, че ще можем да дадем положителен отговор, но и не можем да си позволим да кажем ясно, че не сме успели", казал той. А според друг участник в срещата лидерите на ЕС "нямат отговори на бежанската криза, а само въпроси".

На срещата много и красноречиво се говори за необходимостта от действени мерки по укрепване на външните граници на ЕС, за задържането на бежанците и мигрантите, докато се разглеждат исканията им за убежище, за нови европейски структури, които да поемат част от националните пълномощия при контрола върху границите, и за начини да бъдат накарани страните около ЕС да задържат мигрантите, отправили се към Европа, на своя територия.

По всеки дискутиран политически въпрос имаше остри спорове и не бе взето никакво окончателно решение. Много вероятно е, че действията, които ще последват тази среща на върха, ще се разминат с реториката, в която мнозина се упражниха в Брюксел снощи, пише "Гардиън".

Посочва се специално, че планът на ЕК за квотно разселване на бежанците среща сериозен отпор сред страните от Източна Европа. Много от тях също така имат резерви срещу предложената нова система за контрол на европейските граници, и най-вече на външните, чрез възлагането на нови пълномощия на Фронтекс. Много страни, като Германия например, искат разполагане на европейски патрули по външните граници, особено по гръцките острови и Южна Италия, но не искат същия контрол по собствените им граници, ревниво пазейки своя суверенитет, посочва вестникът.

Тези остри търкания по почти всички аспекти на имиграционната политика пораждат сериозни страхове, че лидерите на основните политически течения в ЕС губят играта и отварят пътя на крайно десни и крайно леви политици да задават тон по въпроса, подчертава "Гардиън".

Политиката в Европа все повече се превръща във враждебна среда, в която се очертават остри разделителни линии, предупреждава и консултантската агенция за изследване на рисковете "Юрейша груп", цитирана от "Гардиън". А посланикът на една от страните членки на към ЕС, чието име не се споменава, казва: "Ние сме пред риска да изгубим подкрепата на нашите населения в Европа. В много случаи вървим срещу мнението на мнозинството".

Американският "Ню Йорк таймс", след като посочва основните дебатирани теми на срещата в Брюксел, подчертава, че на нея е проличал завоят от "отворени обятия" за бежанците, провъзгласен от Ангела Меркел през лятото, към възстановяване на "крепостта Европа", желаеща отново да стане непристъпна за пришълци. Вестникът дори привежда за пример и снощната престрелка на българо-турската граница като знак за нарастващия натиск върху евролидерите да сложат край на "твърде безконтролния" (по думите на Меркел) поток от хора, търсещи спасение от война и репресии или просто по-добър живот.

Посочват се и думите на германската канцлерка, че "не можем да спрем този безконтролен поток без сътрудничество с Турция". И според "Ню Йорк таймс" обаче това, което се предлага на Турция - перспектива за безвизов режим, е твърде деликатен въпрос във време, когато повечето правителства трескаво търсят начини да ограничат, а не да улеснят достъпа до своите страни.

Вестникът цитира френския президент Франсоа Оланд, който казал в Брюксел снощи, че визовата либерализация " не трябва да доведе дотам, че хора от Турция да идват при нас без да сме сигурни в тяхната самоличност".

"Ню Йорк таймс" цитира и Елизабет Колет - директорка на Европейския институт за миграционна политика - изследователска група в Брюксел, според която подновеният акцент върху по-строг граничен контрол е "само политически театър", защото евролидерите намират за "много по-лесно да се договорят за нуждата от добре охранявани граници", отколкото за това какво да правят с бежанците, когато те пристигнат".

"Има нуждата да се демонстрират някакви действия, затова и много се говори, без детайлите да се проработват докрай", смята тя.