Коя страна какви мерки взима срещу миграцията

О т началото на годината на Балканите и в цяла Европа се умножиха мерките за ограничаване на притока на мигранти и за разубеждаването им да пътуват към тези части на света.

Над 1 милион мигранти влязоха в Европа през 2015 г. и породиха най-голямата миграционна криза от Втората световна война насам. От началото на януари над 110 000 мигранти и бежанци дойдоха в Европа, прекосявайки Средиземно море, според Международната организация по миграцията. По този повод Франс прес представя справка за това какви мерки са предприели европейски и балкански страни за затягането на мерките с цел ограничаване на миграционни приток.

Македония

блокира от 21 ноември преминаването на афганистанци на път за Северна Европа и изисква от сирийците и иракчаните да разполагат с документи за самоличност освен разрешителните за преминаване през гръцка територия, издадени им от гръцки регистрационни центрове. Според Атина това затягане на контрола е резултат от общо решение, взето на 18 февруари в Загреб от полицейските сили на страните по Балканския миграционен път (Македония, Сърбия, Хърватия, Словения и Австрия).

Словения

затегна от 15 февруари затегна пресяването на мигрантите по границата си и отказва достъп на онези, които не са застрашени или които идват от така наречените сигурни страни. Властите поискаха от парламента да разреши разполагането на военни по границите й.

Хърватия

въведе механизъм за пресяване на мигрантите от ноември и приема само онези, които бягат от страни във война. На 20 януари Хърватия реши да допуска да преминават през нейна територия само мигранти, търсещи убежище в Германия или в Австрия.

Турция

се превърна в една от основните точки за отпътуване на мигранти по посока на ЕС. От началото на февруари страната затегна условията за влизане на своя територия на иракски граждани. Сега само онези, които имат виза или разрешително за пребиваване, издадено от страна от Шенгенската зона, САЩ, Великобритания или Ирландия, ще могат да се възползват от опростена процедура за влизане в Турция. Останалите ще трябва да кандидатстват за виза.

Германия 

прие миналата година 1,1 милиона кандидати за убежище. Днес германският парламент прие нови разпоредби за мигрантите, сред които ограничаване на събирането на семейства. Според одобрените днес от депутатите промени, мигрантите, които се ползват от така наречената субсидирана защита (което е с една степен по-малко от бежанския статут) ще трябва да изчакат две години, преди да доведат семействата си. Берлин също така "запорира" правото на предоставяне на убежище за мигрантите от Мароко, Алжир и Тунис, след като тези три страни бяха обявени за сигурни. От 1 януари Германия въведе индивидуално разглеждане на молбите за убежище, в това число и за сирийците, които досега се ползваха с правото на почти автоматично предоставяне на убежище.

Белгия 

възстанови от 23 февруари временно проверките по границата с Франция, за да се справи с евентуален приток на мигранти, идващи от миграционния лагер Джунглата в Кале, който се очаква да бъде разрушен частично от властите.

Австрия 

въведе дневни квоти за мигрантите от 19 февруари, които позволяват в страната да влизат на ден само 80 кандидати за убежище и да преминават на път за други страни само 3200 мигранти дневно. Австрия има намерение да ограничи на 37 500 кандидатите за убежище за настоящата година, след като миналата година регистрира 90 000 молби за убежище. Виена реши освен това да постави 6 страни (Алжир, Мароко, Тунис, Грузия, Гана и Монголия) в списъка на сигурните страни, затягайки по този начин условията за предоставяне на убежище за техните граждани.

Парламентът в

Дания 

прие спорен закон, който позволява на полицията да конфискува ценно имущество на мигрантите, за да финансира престоя им на датска територия. Законът влезе в сила на 5 февруари. Той предвижда други ограничителни мерки като срок за изчакване от три години преди подаването на молба за събиране на семействата на мигрантите.

Швеция обяви в края на януари, че молбите на почти един на двама кандидати за убежище ще бъдат отхвърлени и те ще бъдат експулсирани, тоест 80 000 души.

Финландия има намерение да експулсира 20 000 от 32 000-те кандидати за убежище, дошли на нейна територия през миналата година.

Освен това 6 от 26-те държави от Шенгенското пространство за свободно движение (Австрия, Германия, Швеция, Дания, Норвегия и Франция) вече възстановиха временно проверките по границите, но без да ги затварят.