Вътрешният ни джипиес донесе нобел на трима учени

Т рима учени си поделят тазгодишната Нобелова награда за медицина. 

Американецът Джон О’Кийф и норвежката двойка Мей-Брит и Едвард Мозер са отличени за откритията на „клетки, образуващи система за геопозициониране в мозъка“ – нещо като вътрешен джипиес.

Работата им показва как мозъкът знае къде се намираме и ни насочва от едно място към друго. Откритието им може да спомогне за обяснение

защо пациентите с болестта на Алцхаймер не разпознават заобикалящата ги среда. 

„Откритията разрешиха проблем, който от векове занимава философи и учени“, подчертава Нобеловият комитет. 

Проф. О’Кийф от Юнивърсити колидж в Лондон открива първата част от вътрешната система за позициониране на мозъка през 1971 г. Той показва, че набор от нервни клетки става активен всеки път, когато мишка се намира на определено място в стая. Различен набор от клетки се активира, когато мишката е на друго място. 

О’Кийф получава сам половината награда, а другата половина си разделят Мей-Брит и Едвард Мозер. 

Джон О’Кийф е роден през 1939 г. в Ню Йорк и има американско и британско гражданство. Той защитава докторат по физиологическа психология в университета „Макгил“, Канада, през 1967 г. 

След това се мести в Англия, за да специализира в Юнивърсити колидж, Лондон, където остава да работи. 

Там през 1987 г. става професор по когнитивна невронаука. Сега е директор на центъра за неврални мрежи и поведение. 

Тази година проф. О’Кийф печели и наградата „Кавли“ на Норвежката академия на науките съвместно с Бренда Милнер и Маркус Райкле, а миналата година – наградата „Луиза Грос Хоруиц“ заедно с Едвард Мозер и Мей-Брит Мозер. 

Той е лауреат и на наградата „Грубър“ за невронауки и наградата на фондацията „Фелдберг“. 

Първата Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг (Германия)

„за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането ѝ при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта“. 

Миналата година Нобеловата награда беше присъдена на Джеймс Ротман, Ранди Шекман и Томас Зюдхоф за открития, засягащи механизмите на регулиране на междуклетъчните взаимодействия. 

На 7 октомври ще бъде обявен носителят на нобела за физика, на 8 октомври – за химия, на 9 октомври – за литература, на 10 октомври – за мир, а три дни по-късно – на нобела и за икономика. 

По желание на Алфред Нобел (1833 – 1896) наградите, носещи неговото име, са

за най-важните открития в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир. 

Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките – за физика и химия; от Каролинския медицинско-хирургически институт в Стокхолм – за физиология или медицина; от Шведската академия по литература – за литература. 

Петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, присъжда наградата за укрепване на мира. 

През 1968 г. е учредена Нобелова награда и за икономически науки, финансирана от шведската национална банка. 

Първата Нобелова награда

е връчена в Сен Тропе през 1901 г. – пет години след смъртта на Алфред Нобел. 

Церемониите в Стокхолм и Осло, на които отличените получават наградите си, по традиция се насрочват на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел. 

Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани. Тя се състои от златен медал, диплом и парична сума. От 2012 г. заради финансовата криза паричната ѝ равностойност е намалена с 20 процента до 8 млн. шведски крони.