Нови технологии: Помагат или вредят патентите?

Полезни ли са патентите и каква е ролята им за иновациите? Защо някои страни са лидери в новите технологии, а други са на опашката? Как ЕС помага на изобретателите? За пресечната точка между правото и техническия напредък разговаряме със специалист – Емил А. Георгиев, адвокат и представител по индустриална собственост. 

– Патентите имат за цел да защитят изобретателите/иноваторите. Има обаче и друго мнение – че те по-скоро пречат на развитието на иновациите? Има ли правилна страна в този спор?

– Днес всички ние живеем един много по-добър живот, отколкото това е било възможно за поколението на нашите родители, или пък на нашите баби и дядовци. Това е напълно нормално и се дължи на достиженията на технологичния прогрес, с други думи – на иновациите и тяхното внедряване в нашето всекидневие.

Създаването на всички тези иновации нямаше да бъде възможно, поне не в този обем, ако изобретателите не разчитаха на стимула, който им дава защитата над техните изобретения или полезни модели. На практика изобретателите получават един вид ограничен монопол над своите разработки, който се изразява в правото им да се разпореждат с тях, т.е. да ги продават, отстъпват, прехвърлят правата си върху тях, или с други думи – да ги превръщат в пари. 

Това обаче е само едната страна на монетата, защото в замяна на тези права, изобретателите са длъжни да разкрият своето изобретение (или своя полезен модел) на обществото, а след изтичане на 20-годишния максимален срок на закрила, всеки един от нас може да се възползва от тези изобретения или полезни модели, като ги произвежда, разпространява и т. н. 

Точно това стои в основата на бизнес модела на т. нар. „генерични“ лекарства – производителите им не правят друго освен да използват фармацевтични разработки, чийто срок на патентна защита е изтекъл. Например германската компания Sandoz, швейцарската Actavis и френската Sanofi. 

Към изложеното по-горе следва да причислим и правото на изобретателите да забраняват използването на своите изобретения от трети лица, например от своите конкуренти, което най-често води до по-добри пазарни позиции на първите пред вторите. 

Понякога на това се гледа като на „пречка“, но има и друго мнение, а именно, че тези „пречки“ от своя страна принуждават конкурентите към повече иновативност, от която накрая печелим всички ние. 

Всяко усилие следва да се възнаграждава и точно това е патентът за изобретателя. Правилната позиция, така погледнато, е да възнаграждаваме изобретателите, така че те да имат стимул да изобретяват за нас.

– От гледна точка на правото как се насърчават иновациите?

– Иновациите се наслаждават на защита. У нас Законът за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) предвижда, че изобретенията могат да се патентоват за срок до 20, а полезните модели – за срок до 10 години. Както вече споменахме, в този срок единствено изобретателят има правото да се разпорежда със своята иновация.

– Колко важна е средата – като администрация, регулационни режими, стабилност на очакванията и пр.? Или по-важна е креативната идея, родена в нечия глава независимо къде точно по света?

– Безспорно важни са и двете, защото креативните и иновативни идеи се защитават със средствата на правото и могат да бъдат реализирани успешно само там, където съществува адекватно правоприлагане. Всички ние от друга страна знаем, че адекватното правоприлагане е основен прерогатив на държавната власт в лицето на администрацията и съдебната система.

Т.е. и най-креативната или иновативна идея не би имала никаква стойност, ако не са налице правните механизми, които да гарантират нейната защита. 

Успешните примери по света ни показват, че изобретателската активност е много висока именно в онези държави, които се ръководят от върховенството на закона и неговото последователно прилагане. 

– Кои са шампионите по иновации? САЩ, Япония, някоя друга държава? Разпределението едва ли е случайно или статистически обусловено.

– Да, САЩ и Япония са сред обичайните заподозрени, но ако към тях, в тази последователност, добавим още: Китай, Германия, Южна Корея, Франция, Великобритания, Швейцария, Холандия и Швеция, ще имаме топ 10 на държавите с най-много патентни заявки за 2014 г.

В тази класация няма нищо случайно, защото всички изброени държави са известни със сериозното си отношение към интелектуалната собственост, като това можем да кажем и за Китай – в последните години там се забелязва сериозен напредък в тази посока.

– Тъкмо сме основали компания от трима души. Можем ли да я кръстим „Ябълка“?

– Ще трябва да направим справка в Търговския регистър, както и в регистъра на марките, регистрирани пред Българското патентно ведомство. Това е така, защото наименованието на компания не може да бъде идентично с името на по-ранни фирма или марка. Ако няма нито регистрирана фирма, нито марка, с наименование „Ябълка“, то няма проблем.

– Какво е нужно да направим, за да нямаме проблеми в бъдеще с името на компанията си? Всъщност има две доста известни компании Apple, да се върнем на примера от горния въпрос – онази на „Бийтълс“, и онази на Стив Джобс. Какво всъщност се случва при подобен конфликт?

– Този въпрос засяга проблема на сходството между наименованията на компании или на марки. То се преценява на базата на стоките и услугите, за чието обозначаване служат марките или наименованията, както и въз основа на сходството между самите тях, или в нашия случай между „Ябълка“ и „Apple“.

Въпросът, който трябва да си зададем е дали когато един потребител види продукт обозначен с „Ябълка“, ще помисли, че този продукт всъщност се произвежда от „Apple“? В такива случаи установената практика сравнява марките визуално, фонетично и смислово. 

Визуално и фонетично „Ябълка“ и „Apple“ са различни по дължина, съставени са от различен брой срички и подредбата на буквите им, както и звуковото им изражение, не предполага някаква прилика. 

От друга страна, смислово „Ябълка“ и „Apple“ означават едно и също на български и английски. Личното ми мнение е, че смисловата идентичност в конкретния случай не би била достатъчна, за да установим сходство в степен на объркване. 

Това е така, защото практиката изисква сходството да се отнася до поне два от трите критерия, с други думи освен смислово, то да бъде още визуално или фонетично. 

Марковият спор между Apple Corps и Apple Computer е прекрасен пример за ролята на иновациите в нашия живот. Първата компания се занимава със звукозаписи и тяхното разпространение, а втората – с производство на компютри. През 70-те години на ХХ в. това са съвсем различни дейности, които се отнасят до съвсем различни пазари. Постепенно и благодарение на иновативния подход, компютрите започват да се превръщат в мултимедийни устройства, които позволяват не само възпроизвеждането и записването на музика, но и нейното създаване. Тогава започват и проблемите между двете фирми, които завършват със споразумение през 2007 г.

Подобни спорове избягваме най-добре, като преди вписването на компанията или регистрацията на марката направим (или възложим на адвокат или представител по индустриална собственост да направи) предварително проучване за сходство с вече съществуващи наименования или марки.

– Да вземем друг пример: смятам, че имам страхотна идея и тепърва започвам да работя по реализацията ѝ. Мога ли да я опазя – от партньори, с които може в бъдеще да се разделя, или от конкуренти?

– По отношение на конкурентите има два пътя: или пазим всичко в тайна и го споделяме само след подписване на споразумение за конфиденциалност, или подаваме заявка за изобретение или полезен модел и тогава можем да го споделяме с всеки, дори докато изчакваме регистрацията.

С партньорите винаги трябва да сме внимателни, особено когато патентът е съпритежание на повече от едно лице. Тогава изобретението може да се използва от всеки съпритежател в пълен обем, така че е препоръчително съпритежателите да уредят правата си на ползване в отделен писмен договор. Това ще им даде по- висока степен на правна сигурност.

– Какво е „общ патент“?

– Вероятно имате предвид „единния патент на ЕС“ – патент, който се заявява пред Европейската патентна служба и след издаването си е валиден за всички държави членки на Европейския съюз. Правната рамка за неговото съществуване е вече налице, очаква се тя да бъде ратифицирана от всички държави-членки до края на 2015 г.

Голямото предимство на „единния патент“ е в намаляването на разходите. Ако сега за патентна защита, включваща всяка една от 28-те държави членки на ЕС, трябва да платите не по-малко от 25-30 хил. евро, то при наличието на единния патент тези разходи ще бъдат намалени с над 80%, съответно сведени до диапазона от 4 до 6 хил. евро. 

– Отрази ли се присъединяването ни към ЕС на защитата на авторските права и патентите?

– Да, присъединяването ни към ЕС внесе сериозни промени в авторско-правното ни законодателство, особено ще се отнася до ползването и защитата на произведенията в цифровата среда.

Появяването на „единния патент“ ще предизвика промени в сферата на изобретенията, от които ще се възползват нашите иновативни съграждани, а в края на краищата – и всички ние.