Акад. Стефан Додунеков - математик - е новият председател на БАН
Акад. Стефан Додунеков - математик - е новият председател на БАН   
Източник: БГНЕС
Ад д. Стефан Додунеков е новият председател на Българската академия на науките за следващите четири години.

Ученият математик е директор на Института по математика и информатика в БАН и председател на Управителния съвет на Съюза на математиците в България.

Той беше избран на поста със 68 гласа от Общото събрание на академията, като ще смени акад. Никола Съботинов, чийто мандат изтича.

За поста се кандидатираха и още двама представители на точните науки - физикът акад. Александър Петров и биофизикът член-кореспондент Андон Косев.

И тримата учени са подписали декларации, че не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.

Програмите на тримата кандидати с визиите им за бъдещето на БАН за следващите четири години са публикувани на сайта на академията.

Акад. Додунеков е роден е през 1945 г. в Килифарево

Завършил е математика в Софийския университет през 1968 г. От 1986 г. е доктор на математическите науки, а от 2008 г. - академик.

Акад. Додунеков има над 35 години преподавателска дейност в български и в чужди университети. Написал е три книги и 12 учебника и учебни пособия по математика за средните училища.

Той е участвал е в комисиите към образователното министерство за разработване на програмите по математика в училищата.

Четиригодишната програма на акад. Додунеков за управлението на БАН е от 44 страници.

В нея той подробно описва структурата на академията, възможностите й за участие в оперативните програми на ЕС, както и своите приоритети.

Ученият цитира отчетния доклад на БАН за 2011 г., според който в академията работят 3053 учени, от които десет академици, 18 член-кореспонденти, 292 професори и 1162 доценти.

Той отбелязва, че БАН разполага с висококвалифициран изследователски състав в деветте научни направления, в които са групирани институтите след реформата в академията.

Сред приоритетите на акад. Додунеков за развитието на БАН

са създаването на иновативни клъстъри, на високотехнологични инкубатори и на центрове за трансфер на технологии.

Друг приоритет е възможността преподаватели от университетите да работят в научните институти по време на академичния си отпуск, а учените от БАН - като преподаватели във висшите училища.

Акад. Додунеков смята, че в БАН трябва да се създаде "система за публична научно-популярна информация от агенционен тип -

своебразна "научна БТА"

По думите му тази система ще предлага със свободен достъп "ежедневна лента от кратки анотации" за това, което правят институтите и учените. Подробните научни съобщения пък ще са достъпни с абонамент.

Според него постоянни абонати биха могли да бъдат телевизиите, вестниците, държавни институции, дипломатически представителства, частни компании.

В програмата си акад. Додунеков пише и за имотите на БАН, и споделя свои идеи за инвестиции в тях.

По данни от пролетта на 2011 г. БАН разполага с 828 имотни единици, от които 22 са общинска или държавна собственост, а 806 са собственост на академията, посочва новоизбраният вече председател.

Той уточнява, че около 95% от имотите се използват за дейности на БАН, а само около 5 на сто се отдават под наем, като приходите от наеми за 2011 г. са 4 277 803 лева.

Останалите кандидати

Акад. Александър Петров е директор на Института по физика на твърдото тяло.

Роден е през 1948 г. в Стара Загора. Завършил е атомна физика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Защитил е дипломна работа и докторантура в БАН, а от 2003 г. е академик. Бил е лектор в университети в Германия, Франция, Италия, Великобритания, САЩ и Индия.

Програмата за управлението на БАН за 2012-2016 г. на акад. Александър Петров е само от осем страници.

В нея ученият заявява, че ще настоява бюджетната субсидия на БАН да се фиксира като определен процент от БВП или тя да е равна на частта от приноса на академията в научната продукция на България (60%).

Това прави 0,6 на сто от БВП и означава поне осемкратно увеличаване на бюджетната субсидия на БАН спрямо "сегашните й мизерни нива", посочва акад. Петров.

Той уточнява, че при подобно финансиране ще може трудовото възнаграждение на професор

в БАН да достигне три средни работни заплати за страната

Кандидатът за поста председател обещава, че ще поддържа целевото финансиране на Ядрения център в БАН, на Националната астрономическа лаборатория "Рожен", на мрежата от станции на НИМХ-БАН.

Ученият заявява, че ще подкрепя инженерните науки в БАН и ще работи за изграждането на собствени технологични паркове на територията на академията.

Акад. Петров пише също в програмата си, че ще завърши създаването на Академичния изследователски университет в БАН, който да получи в най-скоро време акредитация и да заработи.

Кандидатът за председателския пост обещава, че ще отдели специално внимание на привличането и задържането на младите учени в БАН, като ще се прилага принципът "високи заплати, но на временни позиции".

Акад. Петров възнамерява да създаде пресцентър и електронен вестник на БАН, както и да обсъди възможността "за собствен телевизионен канал на академията".

Член-кореспондентът Андон Косев

е директор на Института по биофизика и биомедицинско инженерство. Роден е през 1950 г. в София.

Завършил е автоматика и телематика в Техническия университет в София и математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

От 2008 г. е член-кореспондент на БАН. Лектор е в университети в България, САЩ, Германия и Великобритания.

Косев е написал програма от девет страници за бъдещето на БАН до 2016 г. В нея ученият заявява, че за периода 2014-2020 г. България трябва да има отделна оперативна програма за "Наука и иновации".

Кандидатът отбелязва, че БАН е включена от държавата като един от съизпълнителите на проекта за изграждането на "Технопарк София", с който ще се ускорят научно-приложните изследвания.

В програмата си и този кандидат засяга идеята за университет към БАН

и отбелязва, че "тя трябва много сериозно да се дебатира, да се изработи финансов план и едва тогава да се вземе крайното решение".

Според статистиката България е на последно място по броя на учените и затова "не се планира закриване на работни места", обещава акад. Косев.

За него определянето на заплатите на учените трябва да е обвързано с постиженията им и да отговаря на европейските измерения за интелектуалния труд.

Относно финансирането на БАН, кандидатът посочва, че субсидията на академията от 0,14% от БВП през 1998 г. е намаляла на 0,079% за 2011 г. По думите му тази сума е с около 40 млн. лева по-ниска от критичната сума, необходима за оцеляването на БАН.
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
Най-малко 16 души са загинали в САЩ при поредица от торнада

Най-малко 16 души са загинали в САЩ при поредица от торнада

Свят Преди 35 минути

Няколко души са били ранени, но броят им не е обявен

,

Киев потвърди, че украинските войски се изтеглят от Суджа

Свят Преди 2 часа

Суджа се смята за най-важното завоевание на Украйна в Русия

Зеленски обвини Путин, че се стреми към по-силна военна позиция

Зеленски обвини Путин, че се стреми към по-силна военна позиция

Свят Преди 2 часа

Зеленски назначи официална делегация, която да представлява Киев във всички възможни мирни преговори

Мицотакис извърши рокади сред министрите

Мицотакис извърши рокади сред министрите

Свят Преди 3 часа

Той смени ръководителите на няколко висши министерства

,

Холандия: Да се „окаже натиск“ върху Русия за прекратяване на огъня

Свят Преди 3 часа

Това заяви холандският премиер Дик Схоф

.

Решение без прецедент: Как се стигна до изборната буря, която промени разпределението в НС

България Преди 3 часа

Над 190 дни след провеждането на последния парламентарен вот, България осъмна в нова политическа ситуация

.

Най-малко осем палестинци загинаха при израелски въздушни удари в ивицата Газа

Свят Преди 4 часа

Един от загиналите е местният репортер Махмуд Ислим

На фона на преговорите за мир: Русия и Украйна си размениха атаки с дронове

На фона на преговорите за мир: Русия и Украйна си размениха атаки с дронове

Свят Преди 4 часа

Атаките бяха извършени по-малко от 24 часа след като руският президент Владимир Путин се срещна с американския пратеник Стив Уиткоф

Кола се вряза в протестиращи в Белград, има ранени

Кола се вряза в протестиращи в Белград, има ранени

Свят Преди 4 часа

Шофьорът е задържан от полицията

„Непоносимост към месото": Може ли организмът ни да забрави как да го смила

„Непоносимост към месото": Може ли организмът ни да забрави как да го смила

Любопитно Преди 5 часа

Всичко по темата може да прочетете в следващите редове

Стармър: Рано или късно Путин "ще трябва да седне на масата"

Стармър: Рано или късно Путин "ще трябва да седне на масата"

Свят Преди 5 часа

Британският премиер отправи призив към световните лидери "да продължат натиска" върху руския държавен глава за спиране на огъня в Украйна

Няколко щата в САЩ са под заплаха от тежки метеорологични явления

Няколко щата в САЩ са под заплаха от тежки метеорологични явления

Свят Преди 6 часа

Динамична буреносна система заплашва да предизвика мощни торнада и градушка с големина на бейзболна топка

Конституционен съдия: Не трябва СИК да броят бюлетини и да отчитат резултат

Конституционен съдия: Не трябва СИК да броят бюлетини и да отчитат резултат

България Преди 6 часа

Според проф. Aтанас Семов са нужни промени в метода на провеждане на изборите у нас

Мъск: "Старшип" ще потегли към Марс в края на 2026 г.

Мъск: "Старшип" ще потегли към Марс в края на 2026 г.

Свят Преди 6 часа

Ако всичко премине успешно, тогава кацането на хора на Червената планета може да започне през 2029 г., добави той