Лекари трансплантираха матки на 9 жени в Швеция

Ш ведски лекари трансплантираха успешно матки от роднини на девет жени, съобщи Асошиейтед прес.

Жените скоро ще се опитат да забременеят. Те са останали без матки заради рак или са били родени така. Повечето са на 30 години и участват в първия голям експеримент, който цели да провери дали с подобна трансплантация жените могат да родят собствени деца.

Трансплантации на жизненоважни органи - като сърце, черен дроб и бъбреци, се правят от десетилетия. Напоследък все по-често се трансплантират и ръце, лице и други части на тялото с цел да бъде подобрено качеството на живот на пациентите.

При матките трансплантацията ще е временна, докато жената роди децата си.

Трансплантации на матки досега са правени в Турция и в Саудитска Арабия. И при двата опита обаче не се родиха бебета. Подобни операции се планират във Великобритания, Унгария и САЩ.

Швеция обаче е напреднала най-много.

"Това е нов вид хирургия“, заявява д-р Матс Бранстрaом от университета в Гьотеборг.

"За нея няма учебник“, категоричен е специалистът.

Шест месеца след трансплантацията някои от жените вече имат цикъл - знак, че матките функционират. Матките не са свързани с фалопиевите тръби, така че жените не могат да забременеят естествено. Всички жени, които са получили нови матки, имат яйчници, които произвеждат яйцеклетки. Преди операцията специалистите са извадили и замразили яйцеклетки, които след това да бъдат използвани за инвитро оплождане. Така жените биха имали реален шанс да износят сами биологичното си дете.

Шведският метод е малко спорен, защото матките са от живи донори.

Във Великобритания планират да изпробват присаждане на матка от умиращи или мъртви хора.

Такава матка е използвана и при операцията в Турция. Пациентката там е забременяла, но бременността е прекъснала във втория месец.

Трансплантацията на матка прилича на радикалната хистеректомия, но се взимат повече от околните кръвоносни съдове, за да се осигури добро кръвоснабдяване. Затова се увеличава опасността от усложнения за донора.

Тъй като операцията не е животоспасяваща, някои смятат, че не е етично да се излага на такъв риск животът на донора.