С ъществува изненадваща генетична връзка между първите известни европейци и съвременните, разкрива анализ на древна ДНК, предаде "Лайв сайънс.
ДНК, извлечена от скелет на мъж, живял в Русия преди около 37 000 години, хвърля светлина върху генетичната история на европейците, включително върху кръстосванията им с неандерталци преди повече от 50 000 години, сочат резултатите от международно изследване, цитирани от световните информационни агенции.
Учени използвали ДНК, извлечена от пищяла на мъж, за да дешифрират генома на един от най-ранните европейци, известни на учените.
Анализът на генетичните данни за мъжа, чийто скелет бе изваден от земните недра в Костенки в европейската част на Русия преди 60 години, дава по-ясна представа за това кога Хомо сапиенс се е кръстосвал с неандерталци, които колонизирали района хиляди години по-рано.
Изследването показва също, че контакти между ловци-събирачи на плодове в Европа и хора от Близкия изток, чиито наследници развили земеделието, е имало по-рано, отколкото се смяташе досега.
Преди 36 200 – 38 700 години, когато този мъж е живял на територията на днешното селище Костенки, хората в западната част на Евразия вече се били отделили от онези, които живеели в Източна Азия.
"Установихме, че този индивид е генетично свързан с днешните европейци", заяви Расмус Нилсен, експерт по компютърна биология от Калифорнийския университет в Бъркли и университета на Копенхаген.
"Констатирахме, че голяма част от срещащата се днес генетична структура датира от епохата, когато той е умрял", допълни още специалистът.
Дешифрирането на ДНК на повече от 36 200 години разкрива изненадваща генетична приемственост сред евроазиатските популации хора от появата им на Земята. Това обяснява оцеляването им след периоди на заледяване в Европа. Като сравнили данни за генома на мъжа от Костенки с резултати от предишни изследвания, учените открили впечатляващо генетично "единство", което датира още от първите хора в Европа.
"Съществувала е генетична приемственост сред европейските популации хора, датираща от късния палеолит - поясни един авторите на изследването Марта Мирасон Лар от Кеймбриджкия университет. - Това създава представа за еволюционни процеси, които са позволили на човека да доминира на планетата."
Получените резултати навеждат на мисълта, че ловци-събирачи на плодове от праисторически времена са имали голям брой общи прародители, които оцелели след последния ледников период и колонизирали Европа в разстояние на повече от 30 000 години.
През този период ледници се появявали и изчезвали. При най-голямото заледяване те покривали две трети от територията на Европа и предизвикали изчезването на стари култури и появата на нови.
"Благодарение на дешифрирането на генома на мъжа от Костенки вече знаем, че нито една нова група гени не се е появила по време на тези отделни периоди и оцеляването на въпросните популации хора е станало без биологични изменения", отбеляза Лар.
Европейските популации хора и най-древните им прародители, които напуснали Африка, са имали едно и също генетично развитие. То продължило до идването на близкоизточните популации хора преди 8000 години. Те донесли със себе си земеделието и имали по-светла кожа, а това бележи първата значима генетична модификация.
Дешифрирането на генома на мъжа от Костенки сочи също, че евроазиатците са формирали три отделни популации преди повече от 36 000 години – западни евроазиатци, азиатци и близкоизточни азиатци, чиято еволюция е загадъчна.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
